Уповавайки на Бог в Разгара на СтраданиеПример

Четем: Псалми 145

За размисъл: Псалми 145:2–3

Насоки към текста

Има толкова много неща, които преживяваме, които ни причиняват болка. Копнеем за изцеление, копнеем съкрушеността ни да бъде възстановена и викаме към Бог в болката си. Научихме много за практиката на оплакване през последните четири седмици. Видяхме как Бог иска да споделим болката си с Него. Но Той също така желае нашето доверие и нашата похвала.

Бог е достоен за похвала. Той единствен ни спаси. Той единствен ни изкупи. И единствено Той продължава да ни показва Своята лоялна любов.

Похвалата обръща фокуса ни от нашата ситуация към нашия Бог. Похвалата привежда умовете и сърцата ни в съответствие с истината за Бог, за нас самите и за нашето положение. Както казва псалмистът, „никой не може да разбере величието му“ (Псалми 145:3). Можем да хвалим това, което знаем за Неговия характер и това, което сме го виждали да прави. Можем да обявим Неговото величие над нашите обстоятелства, уверени, че независимо пред какво се изправяме, нашият Бог винаги е суверен и контролира всичко.

Как можете да Го хвалите днес? Ако похвалата изглежда твърде трудна, прочетете на глас изявлението на псалмопевеца в Псалми 145. Обявете Неговата похвала, дори ако не ви се иска. Славенето на Бог не е само акт на поклонение, това е акт на вяра. Когато декларираме Неговата доброта, независимо пред какво сме изправени, ние увеличаваме вярата си в Него. Похвала издига очите ни към Него. Позволява ни да си спомним Неговата вярност в нашето минало, за да можем да Му се доверим в нашето бъдеще.

Какво е направил Бог за теб? По какви конкретни начини сте виждали Неговата вярност? Хвалете Го за тези неща. Вярвайте, че Той ще продължи да ви показва верността Си и в бъдеще. Докато приключваме този курс, не забравяйте, че оплакването е практика. Това е нещо, което ще продължим да развиваме и откриваме през целия си живот на вяра.

Изливането на сърцата си пред Бога е акт на вяра. Доверяването на Него връща очите ни към Неговата сила и любящ характер. И декларирането на Неговата хвала е начинът, по който успокояваме сърцата си, вярвайки, че пред каквото и да сме изправени на земята, нищо не може да се сравни със славата, която предстои, когато сме с Него във вечността. Нека всички, които живеят, хвалят Неговото свято име завинаги!