Уповавайки на Бог в Разгара на СтраданиеПример

Четем: Римляни 8:18–39

За размисъл: Римляни 8:38–39

Насоки към текста

Оплакването, както научихме, е практика. Това е средство да изразим сърцата си пред Бог във време на скръб и загуба. Често такива моменти могат да изглеждат толкова дълги, толкова тъмни или толкова тежки, че чувстваме, че може никога да не успеем.

Думите на Павел в Римляни ни напомнят, че нищо, абсолютно нищо, не може да ни отдели от Божията любов. Независимо от това как се чувстваме, Неговата любов никога не се променя. И когато обстоятелствата около нас изглеждат непредсказуеми, когато се чувстваме толкова изгубени в отчаяние, нека помним че Той никога не се променя и любовта Му към нас никога не отпада.

Практиката на оплакване включва изразяване на нашето доверие в Бог. Можем да изразим това доверие, като просто повтаряме Писанието, докато се придържаме към това, което е вярно, а не към това, което чувстваме. Римляни 8:38–39 записва собствената декларация на вярата на Павел. Той споделя с читателите си, че е убеден, че нищо не може да го раздели от любовта на Бог в Христос Исус.

По времето, когато Павел пише писмото до римляните, той преживявал много трудности за делото на Христос. Не само това, но самият Павел е преследвал християните. Той е свидетел от първа ръка на увереността на Стефан в Христос, дори в смъртта (Деяния 7:54–8:1). Той лично е преживял преследване от управляващите власти (Деяния 9:23–25), конфликт в църквата (Деяния 15) и лишаване от свобода (Деяния 16:16–40). Когато си спомним преживяванията на Павел, можем да видим колко вярно е твърдението му в стихове 38–39. Нищо, абсолютно нищо преживяно не би могло да го отдели от любовта на Бог.

Временана болка ще идват и си отиват през целия ни живот. Когато се въоръжим с истината, можем да провъзгласим доверието си в Бог, докато скърбим и се оплакваме в трудностите. Без доверие плачът ни е безнадежден. Без да вярваме, че нашият Бог е за нас, болката може да бъде изтощителна. Но когато сме убедени, че нищо не може да ни отдели от Неговата любов, нашият плач се превръща в похвала. Нашите декларации за доверие носят слава на Бог, независимо колко тъмни или отчаяни са нашите обстоятелства.