Уповавайки на Бог в Разгара на СтраданиеПример

Четем: Псалми 106

За размисъл: Псалми 106:48

Благословен да е Господ,

Израилевият Бог, отвека и довека;

и целият народ да каже: Амин. Алилуя.

Насоки към текста

Псалми 106 е прекрасен пример за похвала и доверие в Бога. Псалмистът включва дълъг, подробен запис за отношенията на Бог с Израел. Той си спомня начина, по който Бог спасил Своя народ в пустинята. Той признава, че Бог се грижи за тях, когато са били гладни и жадни и викали Него в беда. Той припомня начините, по които Бог задоволил глада им и ги избавил от враговете им. Когато хората съгрешили, те се изправили пред последствията от греха си и изпитали Божия гняв. Но Бог никога не ги оставил.

Има моменти, когато нашата болка е резултат от нашия грях. Има моменти, когато болката ни е причинена от греха на някой друг. И има моменти, когато болката е резултат от нашия разбит свят.

Покаянието е решаващ аспект на оплакването. Макар че нашето непосредствено положение може да не е резултат от греховни действия, всички ние сме грешници, нуждаещи се от Божията благодат. Когато се покаем, ние си спомняме собствената си безпомощност, както и силата на Бог да ни спаси. Без Него щяхме да се изгубим в пълна тъмнина, погълнати от греха си и да очакваме нищо друго освен смърт. И все пак, ако сме в Христос, имаме надежда! Покаянието ни напомня за нашето паднало, грешно състояние, за нашия милостив Спасител и за нашата вечна надежда в Него. Това ни кара да възхваляваме, защото помним доброто, верността, силата и милостта на нашия велик Бог.

Нашият Бог е добър. Неговата лоялна любов продължава. Той е могъщ и всичките Му дела са достойни за похвала. Той помни народа Си. Дори в нашия грях Той ни помни. Той чува нашите викове за помощ.

Само Той е това, на което се надяваме. Той единствен ни дава всичко, от което се нуждаем. Докато очакваме от Него прошка и изкупление, нашата надежда е в Неговото завършено дело на кръста, а не в нашите собствени добри дела или в липсата на страдание. Нашият плач включва покаяние, доверие и похвала: признаване на нашия грях, доверие в жертвата на Исус и възхвала на Бог за вечния живот, който имаме в Христос. СамоТой е достоен за похвала. Когато си спомняме Неговите могъщи дела и Неговия верен характер, нека животът ни непрекъснато Го възхвалява.