Уповавайки на Бог в Разгара на СтраданиеПример

Четем: Псалми 30

За размисъл: Псалми 30:11–12

Насоки към текста

Похвалата е решаващ аспект от практиката на оплакване. Оплакването е нещо повече от израз на най-дълбоките ни наранявания и нужди към Бог; това е декларация на вяра в Божия характер и сила в Неговата способност и желание да действа от наше име. Похвалата завършва практиката на оплакване. След като изразим болката си пред Бог, ние заявяваме Неговата святост, която е непроменена, независимо от нашите обстоятелства.

Тази седмица ще изучаваме пет псалма на хваление и ще ги използваме в практиката си на оплакване. Когато заявяваме своята хвала на Бог, ние си напомняме кой е Той, помагайки ни да останем съсредоточени върху нашия Спасител, вместо върху нашите обстоятелства.

Псалми 30 е написан от цар Давид. Давид изпитал много трудности и болка и този псалм е свидетелство за начина, по който Бог го възстановил и избавил. Този псалм е написан, за да се използва при освещаването на храма в Йерусалим. Въпреки това, Давид умирял, преди да бъде построен храмът. Той написал тази песен, очаквайки Бог да направи това, което каза, че ще направи – да позволи на сина на Давид да построи храм в Йерусалим.

Можем да научим много от структурата на псалма на Давид, докато формираме собствената си похвала. Давид започва с възхвала, като благодари на Бог за избавлението от враговете му. Той хвали Бог, че го е спасил, простил му е и се смилил над него. Давид признал греха си, преживяването на Божия гняв срещу греха му и незаслужената милост, която Бог му покал, което е повече, отколкото заслужавал. Той хвалил Бог за Неговото непрекъснато освобождение, Неговото постоянно присъствие и Неговия съвършен характер.

Днес отдели време да се молиш на Бог на глас с Псалми 30. Исползвай собствените си преживявания, ако можеш, или просто повтори думите на Давид. Когато Давид написал този псалм, той не видял изпълнението на Божието обещание да построи храм, но бил уверен, че Бог ще изпълни обещанието Си. В сезоните на болка можем да сме уверени, че нашият Бог е този, за когото се представя. Той е Бог, който спазва обещанията си, Бог на милосърдието, който превръща оплакванията в танци и ни изпълвас радост. Нека винаги Му благодарим.