Уповавайки на Бог в Разгара на СтраданиеПример

Четем: Римляни 8:18–39

За размисъл: Римляни 8:26

Насоки към текста

Днес, докато продължаваме да се фокусираме върху доверието, намираме нова причина да се доверим на Бог: Той познава нашите сърца, нашите нужди, нашата болка и нашите обстоятелства толкова лично, че Той се моли за нас. Той има цел за цялата ни мъка, страдание, болка и радост.

В разгара на времето на дълбока болка или загуба, молитвата може да бъде трудна. Може да изглежда невъзможно да намерим точните думи, за да изразим сърцата си към Бог. Докато изучаваме практиката на оплакване, открихме как Бог иска да изразяваме точно това, което чувстваме. Той ни насърчава да задаваме най-трудните въпроси, да изразяваме най-дълбоките си съмнения и най-тъмната болка. Римляни 8:26 ни казва, че Светият Дух, който е сам Бог, Той ни помага в нашата слабост, като се моли за нас. Когато не знаем какво да се молим и дори когато го правим, Светият Дух винаги, винаги, ходатайства от наше име пред Отца.

Когато полагаме вярата си в Христос, Святият Дух се вселява в нас. Той винаги е с нас, винаги може да ни утеши. Духът също изследва сърцата ни. Той познава най-големите ни желания, най-дълбоките ни копнежи и неизказаните ни страхове. И Той се моли за нас! Не само Светият Дух познава Божията воля (защото Той е Бог), но също така познава желанията и копнежите на нашите сърца. Той е в състояние да се моли за нас по начини, по които ние никога не бихме могли. Той се моли както според Божията воля, така и според желанията на нашите сърца.

Това е зашеметяваща истина! Когато осъзнаем, че Бог ни познава толкова отблизо и ни помага да се молим според Неговата воля и нашите желания, можем да видим по-ясно как Бог работи. Бог наистина може да използва всичко за наше добро. Но нашето добро и нашият комфорт не са еднакви. Нашето добро е да бъдем съобразени с образа на Христос. Въпреки че можем да изпитаме голямо страдание и болка в процеса, можем да вярваме, че Бог винаги, винаги работи за наше добро.

И знай това: Неговото обещание да се върне и да ни прослави е толкова сигурно, колкото обещанието Му да ни изкупи от греха. Той не само ни оправдава, но обещава да ни прослави. Можем да си починем в тази надежда. Защото тези настоящи страдания не могат да се сравнят с предстоящата слава.