Уповавайки на Бог в Разгара на СтраданиеПример

Четем: Римляни 8:18–39

За размисъл: Римляни 8:24–25

Насоки към текста

Думите на Павел в Римляни 8 ни напомнят, че доверието в Бог не е пасивно действие. Това е съзнателен избор, ежедневен ангажимент да помним кой е Той и какво е обещал. Всеки път, когато се обръщаме към Неговите обещания, всеки път, когато си припомняме как Бог е обещал изкупление, ние увеличаваме вярата си.

Страданието, което изпитваме в този свят, е резултат от греха. Нашето лично страдание може да не е резултат от грях, но причината за съкрушеността, болката, робството и тлението е грехът. Цялото творение страда под тежестта на греха. Грехът покварява всичко. Нашият свят буквално вика, стене, надявайки се на свобода и изкупление.

Чакаме изкупление. И когато сме в Христос, ние имаме дара на надеждата в това, което предстои. Той е обещал славно изкупление, както физическото, така и духовното на телата ни, а то все още предстои. Живеем във времето да знаем какво е обещано и да очакваме пристигането му. Живеем във „все още не“.

Но във „все още не” ние се придържаме към надеждата – надежда за пълно изкупление чрез делото на Исус Христос. В средата на робството ние се вкопчваме в тази надежда. Когато телата ни се разпадат, умовете ни се променят, нашите близки умират или нашите правителства се разпадат, ние се вкопчваме в тази надежда. Защото в тази надежда сме спасени. Когато нашата надежда е в делото на Христос, в Неговата жертва, възкресение и завръщане, ние сме спасени.

Тази надежда ни позволява да продължим. Без надеждата, че един ден ще изпитаме славата на Христос и нашето пълно изкупление, ние нямаме причина да изберем да Му се доверим. Нашият активен избор да се придържаме ежедневно към Неговите обещания е това, което увеличава надеждата ни.

Навярно не винаги ще бъде лесно, но можем да се научим да издържаме. Издръжливостта е практика, дисциплина. Един бегач не може да избяга маратон, без първо да избяга една миля, след това още една и още една. Бегачътстрада по време на обучението си, за да изгради издръжливост, в противен случай няма да завърши състезанието. По същия начин ние се учим на издръжливост само като издържаме. Докато избираме да вярваме, че Този, който ни спаси, също ще ни изкупи от страданието, ние изграждаме своята издръжливост, докато с нетърпение очакваме Неговото завръщане.