Господнята молитваПример

Защита

И не ни въвеждай в изкушение, но ни избави от лукавия

Библията приема за даденост, че сме в битка срещу злото и че това е битка, която не включва просто да се съпротивляваме на някакви абстрактни принципи на злото, но и на злото в лична форма. Идеята за някаква зла, интелигентна сила на злото, действаща в света днес, е нещо, което много малко хора, освен ако не са религиозни, приемат на сериозно. Предвид доказателствата за злото в днешния свят намирам, че това е донякъде изненадващо. Вероятно има няколко причини за това отхвърляне: злото често се окарикатурява (помислете за облечения в червено анимационен дявол с вилата) или се злоупотребява с трагични случаи на екзорсизъм, които объркват, или тези доста патетични изявления като „дяволът ме накара да го направя“.

Всъщност, нека започнем с тази любопитна фраза лукавия . По-старите библейски версии на Господната молитва имат идеята, че сме „избавени от злото“, сякаш това е някакво абстрактно философско състояние. Има обаче общо съгласие, че това, за което Исус говори тук, е избавление от лукавия. Тук има много проблеми и ви препращам към моята книга за Господната молитва за по-подробно изучаване. Въпреки това изглежда, че за да бъдем някакви последователни „библейски християни“, ние трябва да вярваме в присъствието в света на някаква зла духовна същност, безкрайно по-низша от Бог, но въпреки това способна да му се противопостави и която е злонамерен и мощен противник на вярващите. Всъщност, гледайки днешния свят, често е по-лесно да повярваш в съществуването на дявол, отколкото да повярваш в добрия Бог.

Лукавият тук е споменат като агент на изкушението. Това също изисква внимателно отношение. Една опасност е, че си въобразяваме, че самият Бог е този, който създава изкушението и че в Господната молитва ние молим Бог „да се не го прави“. Може би най-добрият начин да видите тази клауза е да направите разлика между изпитание и изкушение. Изпитанието, било то физическо или духовно, е добро нещо. Да преминем тест е нещо, което е окуражаващо и ни позволява да осъзнаем, че сме израснали. Въпреки това, ако Бог може да използва изпитание, за да ни накара да растем, дяволът може да го превърне в изкушение, за да ни пречупи.

Може да е полезно да мислим, че това, за което се говори в този пасаж, е нещо, което може да бъде описано едновременно като изкушение и изпитание. От Божия гледна точка това, което получаваме, е тест за демонстриране на качеството на нашата вяра; ако издържим теста, можем да бъдем насърчени от този знак за нашето духовно израстване. Но ако приемем съществуването на дявола, тогава същият тест може да се види от различна гледна точка; ако се провалим, тогава той е нанесъл удар срещу християнската ни вяра.

За какво се молим тук? Съвсем просто се молим, изправени пред изкушение или изпитание, да триумфираме и да не паднем. Молим се Бог да ни помогне да устоим на предизвикателствата на лукавия. Позволете ми да предложа три неща тук.

Първо, трябва да признаем, че всеки ден, по всякакъв начин, има изпитания и изкушения, които се насочват към нас. Трябва да сме подготвени.

Второ, ние не се изправяме беззащитни срещу лукавия. Бог е дал на децата си Светия Дух, за да им помага. Акт на невероятна глупост е да се опитваш да се справиш с някакво сериозно изкушение, без да прибягваш до този, когото Бог е изпратил на своите деца, за да ги защитава.

Трето, това е класическа тактика на „лукавия“, че когато паднем – а ние всички падаме по някое време – той се опитва да ни накара да повярваме, че с този провал окончателно сме приключили с Бог. Всъщност, ако ние наистина сме Божии деца, тогава въпреки че провалът ни да преминем теста наскърбява нашия небесен Баща, това не е причина той да ни отхвърли. Провалът ни да издържим теста не унищожава природата на връзката ни с нашия небесен Баща – ние оставаме негови деца – но вреди на качеството на връзката ни.