Господнята молитваПример

Прошка

На първо място: дълговете, тук, в Господната молитва, означават грехове, а длъжници са тези, които са сторили някакво зло срещу нас. Въпреки това, точно защото сме свикнали с много конкретната идея за печелене или загуба на пари на ежедневна база, идеята за дълг е полезна за нашето разбиране. Грехът е дълг.

Има три важни неща, които не трябва да пренебрегваме тук.

Първо, Библията е ясна, че всички ние трябва да бъдем напълно простени. Някои хора се отнасят много лекомислено към идеята за греха, като че ли е някаква незначителна материя, която, като малко прах върху сакото, може лесно да бъде изчеткана. За съжаление библейската картина на нашия грях е по-широка, по-дълбока и по-универсална.

   
• Грехът е по-широко понятие отколкото сме свикнали да си мислим. Склонни сме да считаме за грях онези неща, като грандиозна алчност, широкомащабна корупция, прелюбодейство и убийство. Също така сме склонни да считаме сериозните грехове за неща, за които лично не сме виновни. Определението на Библията за грях е много по-широкообхватно и включва фините и лични грехове, които рядко попадат в светлината на прожекторите: завист, предателство, безчестие, лицемерие, арогантност, страхливост и т. н. Всъщност Исус посочва, че грехът не просто съществува в действието, той се крие в мисълта ни.
   
• Също така грехът е по-дълбок отколкото си мислим. Това е дълбока, хронична инфекция, която си е проправила път във всеки аспект на човешкото същество: тяло, ум, дух. Още по-обезпокоителен е фактът, че грехът не е просто нещо, което се случва между двама души, той също е между нас и Бог.
   
• Грехът също е по-универсален, отколкото искаме да признаем. Никой не е освободен от това. Това е нещо, за което Библията не просто ни съобщава; а го демонстрира в Христос. В неговия живот, както се вижда в евангелията, виждаме изложен пред нас стандарт за съвършенство, който никой от нас не може да изпълни.

Второ, има възможност за прошка. Едно от най-жестоките неща, които всяка религия или система от вярвания може да направи, е да изобличи хората в грях, без в същото време да декларира прошка. Да направите това е все едно лекар да ви каже, че имате сериозно заболяване, без същевременно да ви предложи лек. Радостта на християнството се съсредоточава върху Бог на прошката; с него нашите дългове могат да бъдат простени. Старозаветната система се основава на идеята за животински жертви, които отнемат греха на вярващия. Новият завет обяснява дълбоката реалност, че тези жертви сочат към крайната жертва на Исус на кръста. Дълговете ни могат да бъдат платени само ако оставим Бог да ги плати. Нашите грехове могат да бъдат изтрити; в Христос можем да бъдем освободени от тях.

Трето, макар тази безплатна прошка да е най-добрата новина, тя идва със задължение. Тези, на които им е простено, трябва да прощават. Това има логичен смисъл; ако лекарството на прошката ни е дадено, за да излекуваме греховете си, тогава не можем да го задържим на онези, които са съгрешили срещу нас. Този принцип често се разбира погрешно, така че някои хора приемат, че Божията прошка зависи от това ние да простим първи. Реалността е, че Бог прощава първи и свободно; но се предполага, че ако ни е простено, нашата естествена реакция трябва да бъде тази прошка автоматично да прелее в прошката към другите. Съществуват неразривни връзки между да си простен и да да прощаваш. Устоявайте!

Не си правя илюзии, че прошката е лесна. Лесно е да се каже за някакъв акт на нелюбезност или предателство „простено е“. Реалността е, че има някои рани, които са толкова дълбоки, че изцелението може да отнеме време и е необходима помощ от Светия Дух.

Струва си да си припомним също, че въпреки че ни е простено на кръста, трябва непрекъснато да идваме при Бог, за да ни бъде простено. Нашата нова връзка с Бог като наш перфектен родител изисква да сме наясно какво сме направили погрешно, когато се срещнем с него. Неизповяданият и непростен грях се превръща в преграда между него и нас и уврежда отношенията ни. Както искаме насъщния хляб, така трябва да искаме и насъщната прошка.