Господнята молитваПример

Снабдяване

Насъщния ни хляб дай ни днес

По един начин в този момент има промяна в Господната молитва. Преминаваме от, така да се каже, „гледане нагоре“ към Бог към повече „оглеждане“ към себе си и хората около нас. Тази промяна на погледа отразява както Десетте заповеди, така и обобщението на Исус за правилната религия: да обичаме Бог и да обичаме ближния (Матей 22:36-40). И все пак не е разумно да мислим, че тук преминаваме от духовното към практическото; фактът е, че Бог участва във всяка част от живота.

Трябва да помислим внимателно какво означава тази фраза. Винаги се е приемало, че „хлябът“ тук се отнася до всички необходими за живота неща. То включва физически нужди: не само храна, но и вода, подслон, дрехи, здраве, пари и т.н. И все пак е повече: може да включва психологически нужди като спокойствие, надежда и смелост и духовни нужди като благодат, осъзнатост на Бог и самата вяра. „Хлябът“ е всичко, от което се нуждаем, за да продължим. Имайте предвид, че да се молим за хляб означава да признаем нашата зависимост от Бог. За нас е твърде лесно да възприемем арогантната позиция да бъдем някой, който прави равносметка на всичко, което са и има, и казва „това е, което аз лично съм направил“. В книгата на Даниил, глава 5, пророкът произнася присъда над нечестивия цар Валтасар, която включва думите: „Но ти не почете Бога, който държи в ръката си живота ти и всичките ти пътища“ (Данаил 5:23). По същия начин св. Павел, атакувайки гордостта в коринтската църква, пише: „Какво имате, което не сте получили?“ (1 Коринтяни 4:7).

И все пак, ако има широта в тази фраза, има и ограничение. Хлябът е най-основната храна в живота и това е всичко, за което Исус ни казва да се молим; не лукса на живота, а най-важното. Докато се молим за това, нека никога не забравяме, че има много хора на този свят, за които достъпът дори до най-основните жизнени нужди би бил лукс. Като се молим за тази част от Господната молитва, нека си напомним, че се молим за нашите нужди, а не за нашата алчност. Трябва да помним всичко, което ни е дадено.

В Господната молитва няма излишни думи и думата ежедневно трябва да ни накара да спрем. Много е изкушаващо да молим Бог не само за това, от което се нуждаем сега, но и за това, което си представяме, че ще имаме нужда в бъдеще. И все пак това е един от многото начини за изкривяване на целта на молитвата. Бог иска нашите молитви да се съсредоточат върху връзката ни с Него и това, че всеки ден идваме при Него с молбите си, помага за изграждането на това. Това, че трябва да се молим ден след ден за нашите нужди, изгражда връзка за вечността.

Накрая, позволете ми да посоча нещо, което присъства през целия път в Господната молитва: тази малка дума наш. И е много важно. Твърде лесно е нашата молитва да се съсредоточи върху себе си, но това не е фокусът на Новия завет. Трябва да вземем решение да следваме Христос и да се присъединим към Божия народ като личности; но като християни ние винаги трябва да виждаме себе си като част от общност. Когато се молим, винаги трябва да се молим за тези, с които сме свързани: нашите собствени физически семейства, а също и нашето духовно семейство. И всъщност е хубаво да се молим и за нашите приятели, колеги и съседи.