Господнята молитваПример

Цел

Да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята

В живота има два големи въпроса. Първият е личен: за какво съм тук? Вторият е универсален: накъде отива светът? Това са въпроси „какъв е смисълът?“ и те са много важни. В крайна сметка много хора тъжно и неохотно са заключили, че няма смисъл нито в живота, нито във Вселената. И да вярваш, че няма смисъл от съществуването, е невероятно тъжно; това е идея, която подкопава всеки стремеж или решителност. Най-доброто, което можете да направите, е да намерите някакъв начин да прекарате времето възможно най-приятно.

Тази клауза в Господната молитва отрича цялата тази идея за безсмислие и вместо това предлага цел както за нас, така и за света. Исус тук говори за царството и си струва да се отбележи, че Божието царство и небесното царство са едно и също. Много читатели на Библията се оказват леко озадачени тук, защото има сравнително малко препратки към царството в Стария завет и не много повече, след като преминете отвъд страниците на Матей, Марк и Лука. Реалността обаче е, че докато Старият завет говори малко за царството, той говори ужасно много за Царя. Там Бог е Царят на целия свят и проблемът на човешката раса е, че хората пренебрегват неговото управление; ние сме в бунт срещу царя и неговото царство.

Новият завет възприема тези идеи и изяснява, че сега, с пристигането на Исус, царството е станало достъпно за всички. Царството е навсякъде – и всеки живот – който е под властта на Исус; това е всяко място, където Божието управление се приема в живота на мъжете и жените. Да бъдеш в царството означава да бъдеш някой или някъде, където Божият авторитет се приема и Неговата воля се изпълнява. В момента това се случва само на небето, но един ден ни е обещано, че бунтът на човешката раса ще бъде сложен край и Божият авторитет ще бъде подчинен в цялата вселена.

Тази идея за царството е важна, защото ние, хората, сме склонни да мислим, че съществуваме в някаква духовно неутрална територия, в която сме независими. Всъщност позицията на Библията е, че няма неутралитет: този свят е бойно поле, където силите на злото и злият (за които повече по-късно) упражняват или претендират да упражняват върховна власт над всичко. Когато някой повярва в Исус и стане християнин, се случват много неща; едно, което е изключително важно, е, че те преместват своята вярност от този свят към Божието славно царство.

Тази молитва е, че злото ще бъде победено, че един ден – може би по-рано, отколкото си мислим – този свят ще бъде някъде, където единствените неща, които се случват, са добрите, правилните и радостните неща, които Бог иска да се случат. Обърканият шум на нашия свят ще отстъпи място на съвършената хармония на небето.

Въпреки че винаги трябва да държим на фокус дългосрочното бъдеще на нашата вселена и да копнеем за онзи велик ден, когато всичко ще бъде добре във вечността, междувременно трябва да живеем ден за ден. Да се молим с тази част от Господната молитва означава, че ние лично трябва да вземаме решения и да предприемаме действия в подкрепа на Царя и царството. Можем да се молим за и против нещата. Така че трябва да се молим за неща, които помагат да се прилагат ценностите на царството: например дела на доброта и милост и думи на истина и благодат. Можем също да се молим срещу неща, които се противопоставят на Божието царство: алчност, омраза, похот и така нататък. Разбира се, не трябва да сме непоследователни. Не можем да се молим нашите колеги или съседи да покажат ценностите на царството, без да се опитаме самите ние да ги живеем.

Да се молим с тази част от Господната молитва смислено означава да погледнем всичко в живота си и в нашия свят и да кажем над всичко: „Господи, поеми отговорността: нека този свят стане повече като небето и животът ни – по-небесен!“