Господнята молитваПример

Привилегия

Отче наш, който си на небесата

Тайната на много неща – може би на всичко  в живота е балансът; държане на две или повече неща в напрежение. Например интелигентният производител ще иска да създаде продукт, който отговаря на правилната цена и правилното качество; един мъдър родител ще иска да балансира любовта и дисциплината и т. н. Кратко и точно Господната молитва прави това в тази кратка фраза Отче наш, който си на небесата  .

Първо, тук ни се напомня, че Бог е Отец - Баща. Тук трябва незабавно да кажа, че ако, както при много хора днес, вашият опит с баща ви е толкова негативен, че самата дума повишава кръвното ви налягане, може да се наложи да се потрудите малко. Може да се наложи постоянно и твърдо да си напомняте, че Бог е идеалният баща, който никога не сте познавали или дори сте мислили за него като за „перфектен родител“; някой, който е любящ и мъдро загрижен за това да израснете такъв, което трябва да бъдете. Проблемите с думата баща не трябва да подкопават необикновената истина, че можем да познаваме Бог като любящ родител. Трябва да се отървем от всякакви мисли за Бог като за някакъв студен, пресметлив, небесен суперкомпютър или да изхвърлим всякакви мисли за това, че той е главен изпълнителен директор на вселената. Молитвата, казва Исус, може и трябва да включва семейна връзка с Бог. Тук има намек; за да имаме тази скъпоценна връзка, трябва да повярваме в Исус и по този начин да станем негови братя и сестри. Тук има красива логика: да се довериш на Христос означава да бъдеш осиновен в Божието семейство и така, по дефиниция, да си син или дъщеря на Бог. Ние „се свързваме“ с нов набор от взаимоотношения както на небето, така и на земята с други вярващи.

Тази прекрасна истина е балансирана от напомнянето, че Бог е на небето. Той е всемогъщ, напълно свят и доста извън нашето разбиране. Той разбира всичко, знае всичко, създал е всичко и поддържа всичко. Имаме нужда от това. Твърде лесно е да създадем умален Бог с джобни размери по наш собствен образ, но това е Бог, който е на небето: по-голям и по-велик от всичко, което можем да си представим.

Тогава това е идеалният баланс; трябва да имаме нещо, което бихме могли да наречем привързан страхопочитание или възхитена преданост – наречете го както искате – но съчетание на тези две прекрасни истини. Това е важно, защото много вярващи, може би всички ние, имаме молитвен живот, който често излиза от равновесие. Така че можем да пренебрегнем Божията космическа сила и в крайна сметка да се отнасяме към него като към някакъв удобен приятел там горе, който изобщо няма нищо против това, което правим. Или като алтернатива можем да пренебрегнем Божията бащинска любов към нас и да го възприемаме като някакъв далечен господар на вселената. Тук Исус учи, че това, което имаме, е удивителна привилегия: ако сме повярвали в Христос, можем да познаваме небесния Бог в цялата му сила и слава като любящ, загрижен и съвършен родител. Невероятно!

Докато използваме тази молитва, нека спрем с първите думи Отче наш, който си на небесата; нека останем балансирани.