Господнята молитваПример

Възхвала 

Да се свети името ти

Повечето фрази от Господната молитва са напълно неясни, но тази, която изисква размисъл, е да се свети името ти. В New Living Translation( Нов жив превод на англисйки б. п.) се казва „да се пази името ти свято“, което помага. Може също да е от полза да знаете, че в Библията да се говори за нечие име означава да се говори за всичко, което той е и представлява. Всъщност не сме далеч от това на английски, когато казваме, че някой „влачи името ми през калта“ или „името ви получи много похвали на срещата“.

Да осветиш Божието име или да го „пазиш свято“ означава най-просто да почиташ или хвалиш Бог по такъв начин, че той и всичко около него да бъде издигнато над всичко, което сме. Това е, за да си напомним, че Бог трябва да бъде издигнат и издигнат високо над всичко останало. Трябва да направим това, защото в света има някаква „духовна гравитация“, която има тенденция да тегли всичко надолу, включително Бог. Това повличане на Бог може да се случи на всяко ниво. Например, човек може уверено да заяви, че тъй като „върши Божията работа“, всяка критика към него е атака към Бог. По същия начин, по който предполагам, че повечето от нас биха отказали умишлено да минат с крака тъпчейки знамето на нашата страна, така трябва да бъдем много внимателни да правим или казваме нещо, което може да опетни или оскверни Божието име. Много щети са нанесени на християнството от хора, които унижават Божието име, като го свързват със съмнителни начинания.

Важно е да запомните, че Господната молитва започва с фокусиране върху самия Господ. В Десетте заповеди виждаме, че първите четири заповеди са за това как се отнасяме към Бога, а останалите шест са за това как се отнасяме към хората. Господната молитва има подобен модел и това е още едно напомняне, че истинската молитва трябва да бъде фокусирана върху Бог, а не върху нас.

Да започнете молитва с издигане на Бог в хваление и почит е отличен начин да започнете поради няколко причини:

   
• Възхвалата на Бог ни напомня за реалността на Вселената. Заобиколени сме от всякакви авторитети и личности, които претендират, че са господари на всичко, което ни засяга. Да хвалим Бог ни напомня, че независимо от ежедневния натиск, пред който сме изправени, единствено Бог е този, който в крайна сметка е отговорен.
   
• Възхвалата на Бог ни напомня кой е той и, косвено, кои сме ние. Дори ако чрез Христос можем да познаем Бог като наш съвършен родител; когато идваме в молитва към Бог, ние никога не можем да седнем пред него като равни. Хвалението не просто издига Бог; като ни унижава, това ни поставя на правилното място.
   
• Възхваляването на Бог ни позволява да оправим фокуса си. Да хвалим нашия небесен Отец в началото на нашата молитва означава да се фокусираме върху Бога. Това е като да ориентирате карта синхронно с компаса, така че да сочи истинския север. Толкова мощни е нашата собствена личност и нашите притеснения, че е много лесно да ги  превърнем във фокуса на нашите молитви и така да изкривим това, което казваме, в резултат на което нашите молитви се превръщат в нещо като списъци за пазаруване. Без да закотвим молитвата си в хваление, винаги има опасност да започнем да виждаме Бог като някой, който може само  да снабди нашите нужди. Ние създаваме идол, в който той е просто великият свръхестествен лекар, небесната банка или търговският център „в небето“ и някой, чиято цел е малко повече от това просто да излекува болестите ни, да увеличи богатството ни или да задоволи всичките ни нужди.
   
• Хвалението ни напомня кой е Бог. Много християни пренебрегват Стария завет и това е жалко, защото именно в тези страници са положени основите на новозаветните идеи за това кой всъщност е Бог. В Стария Завет виждаме Бог като Пастир, Цар, Съдия, Изкупител, Светият и така нататък. Възхвалата, базирана на Библията, ни дава по-богата и по-дълбока представа за това кой е Бог.
   
• Възхвалата издига Бог и го извисява. Старото правило на неделното училище е мъдро и добро: „малък Бог - големи проблеми; голям Бог - малки проблеми'. Хвалението издига Бог!