Краят на моето Аз от Кайл АйдълманПример

Смирен, за да съм издигнат

В процеса на служение научаваш някои неща. Едно от тях е, че хората идват на църква за да търсят решения. Те са хванати в собствените си проблеми и се чудят може ли да има свръхестествен отговор. Дългове, пристрастяване, разпадащ се брак—каквото и да е, рано или късно те изискват действия. Подточки, които в правилния ред да разрешат проблема. “Какво мога да направя?” Винаги смятаме, че отговорът е в думата “направя.”

И макар, че понякога има неща, които трябва да направим, истината е, че няма заместител на това да смирим себе си. Тук някой ще каже, “Естествено, разбирам. Да бъда по-смирен. Но трябва да има нещо, което да мога да направя, разбираш ли? Освен това да съм по-смирен.”

Много по-лесно е да направиш, отколкото да бъдеш. Да направиш значи да предприемеш действие. Да бъдеш изисква истинско преобразяване.

Искаш да знаеш какво да направиш? Чудесно, да го направим по този начин.
-Отдели се от останалите.
-Удари се в гърдите.
-Моли се така: “Боже, имай милост към мен.”
-Мисли го наистина.

Ще рискувам да кажа, че последното е ключът. То става, когато смириш себе си.

Искаш ли да знаеш какво да не правиш?
-Не се оправдавай.
-Не изтъквай какво си постигнал.
-Не се моли за благословения, като се сравняваш с другите.
-Не изреждай на Бог всички причини, поради които заслужаваш да те благослови.
-Не поздравявай Бог за това, че си Негово дете.
-Не благодари на Бог за тежкия труд, който си положил.

Да смириш себе си пред Бог няма заместител. Смиреното сърце е угодно на Бог. Смиреният вик Го кани да прояви Своята сила.

Ние виждаме смирението като пасивно действие—т. е. някой или нещо ни смирява. Смирява ни безработица, провалени взаимоотношения, разбита мечта. Но Исус говори за смирение, което е активно—ние сме тези, които смиряваме. Това не е нещо, което очакваме да се случи по естествен път. “Смири себе си.” Не звучи правилно, нали? Почти малко мазохистично. Свикнали сме да ни съветват да доказваме себе си, а не да се смиряваме.

Шедьовърът на смирението—това е, което Христос направи. Той направи себе си нищо. Той смири себе си. Това бе някой, който по своето естество—в самата си същност—беше Бог, но който не държеше на този статут, а вместо това направи себе си нищо.

Как да смирим себе си? Ето няколко начина, които ми помагат да сложа край на моето Аз:
-За да смиря себе си, доброволно признавам греха си.
-За да смиря себе си, дарявам с жертвоготовност и анонимност.
-За да смиря себе си, се отнасям с другите по-добре, отколкото със себе си.
-За да смиря себе си, моля за помощ.