Краят на моето Аз от Кайл АйдълманПример

Скърбящ, за да съм щастлив

Казват, че животът е само един сън, но ако това е така, в него има твърде много резки събуждания. Обзалагам се, че сте преживели поне няколко. Имам предвид онези моменти, когато животът си тече в обичайния курс, докато нещо се случи и изведнъж изпадаш в затруднение. Когато мечтите ми се разпаднат, често това е краят на моето Аз.

Ето как става това. По изненадващ начин страданието освобождава място в духа ни да познаем и преживеем благословението на Божия мир и присъствие. Без страдание просто не можем да познаем Неговата утеха. В скръбта преживяваме благословението на Божието присъствие.

Юджийн Питърсън перифразира в "The Message" Матей 5:4 по следния начин: “Благословен си, когато чувстваш, че си изгубил онова, което ти е най-скъпо. Само тогава можеш да бъдеш прегърнат от Този, който ти е най-скъп.”

В края на твоето Аз имаш възможността да преживееш Божието присъствие както никога преди. Може би си прегръщал чудесни неща и после си ги губил. Но нищо не може да се сравни с божествената прегръдка.

Хората често се молят за промяна отвън, докато Бог държи повече на промяната отвътре. Хората се молят за своите желания и все повече осъзнават, че Бог отговаря според техните нужди.

Има я също и онази скръб, която е нашият отговор на греха в нас и в света. Първият вид скръб е породена от опустошение отвън. Вторият вид идва от опустошение отвътре—греховността, която предизвиква разрушение в нас, в тези, които обичаме и в света около нас. Навсякъде в Писанието има връзка между скръб заради греха—какъвто и да е той—и получаването на Божието благословение. Израел често е скърбял заедно като един народ и е получавал Божието благословение като народ.

Така, че нека е ясно. Ще изпаднеш в грях. Всеки изпада. И няма да бързаш да се изправиш лице в лице със скръбта. С всеки е така. Просто разбери, че докато се колебаеш да скърбиш заради греха, ти забавяш благословението на Бог. Няма начин да стигнеш до благословението без скръбта, която го предхожда.

Какво ще кажеш да отговориш на греха в живота си с период на истинска скръб точно днес? Какво ще кажеш да разсъждаваш, да се молиш и да скърбиш заради греха в света около теб?

Преди да помислиш за всичко това, помисли за следното: Това ще те промени. Ще промени драстично начина, по който гледаш на себе си и на света. Ти избираш да видиш нещата от гледната точка на Христос, от вътре навън, а можеш да направиш това само ако заприличаш повече на Христос.

Това няма нищо общо с "вярата" от типа добри пожелания като “всичко най-хубаво“, която сме склонни да проповядваме. Осъзнавам това. Това не е върховно или страхотно, но е в съответствие с истината и в действителност е единствения път към дълбоката и пълноценна радост, която Бог предлага. Ще вървиш през долината на мрачната сянка, но ти обещавам: никога няма да вървиш сам.