Краят на моето Аз от Кайл АйдълманПример

Скъпо мое Аз

Скъпо мое Аз,
Познавам те откакто се помня. Веднъж чух, че има “приятел, който е по-близък от брат,” и да, това сме аз и ти, макар, че се съмнявам, че за това става въпрос в притчата. Близък съм с много хора, но ти и аз? Имаме особена връзка.

Като погледна назад с право мога да кажа, че съм се отнасял с теб доста добре. Всъщност, загубил съм броя колко пъти съм те поставял преди всичко друго. Съгласен ли си?

Докато растяхме се стараех да си винаги на предна позиция. Грижех се винаги да получиш най-голямата бисквита в чинията, най-доброто паркомясто, най-удобния стол в стаята.

В училище забелязвах малките неща, които харесваш и се стремях към тях. Ти винаги обичаше вниманието, така че правех всичко по силите си да го получиш. Ти все още обичаш светлината на прожекторите, така че продължавам да лавирам за да те държа осветен. Сега с наличието на интернет имам още повече средства. Публикувам само снимките, които те показват в най-добра светлина. Всеки би помислил, че животът ти е мечта. Виждал ли си коментарите, които хората пишат за теб? Когато ти беше трудно или тежко, правех всичко възможно да запазя това в тайна. Постарах се да те направя щастлив.

Разбира се, беше по-лесно да те поддържам щастлив когато беше сладко малко хлапе. Едно гневно избухване беше достатъчно. По-късно, докато растяхме трябваше да съм по-дискретен. Ти искаше винаги да печелиш и да постигаш своето, като в същото време изглеждаш скромен и непретенциозен. Това се постига трудно! Да не говорим, че е изморително.

В интерес на истината, никога не те е грижа за скучни неща като сметки, последствия и какво ще се случи утре. Неведнъж съм нагрубявал хора от твое име, а ти никога не ме предупреди за бъркотията. Никога не ми каза, че не мога да си върна думите назад.

Обичам те, мое Аз. Но не мога да продължа да живея за теб. Ти винаги твърдеше, че ако правя теб щастлив и аз ще съм щастлив—толкова е просто. Но знаеш ли? Не е толкова просто. И никога не е било.

Оставих те да контролираш и водиш, но е ясно, че не мога да ти имам доверие. Все настояваш, че знаеш пътя, по който трябва да вървим, но винаги се оказва задънена улица. Проучих и други възможности и реших да поема по друг път. Той е тесен и труден и малцина го избират, но води до истински и пълноценен живот. Обаче, макар да ми е трудно да ти го кажа, аз не мога да тръгна по този път ако те взема с мен.

Така че, мое Аз, това е твоят край.

Искрено твой,
Аз