Краят на моето Аз от Кайл АйдълманПример

Съкрушен, за да съм цял

Лекцията TED talk на социоложката Брене Браун относно уязвимостта е събрала повече от петнайсет милиона гледания. Съществен фактор, допринасящ за популярността й е простата истина, че колкото и да се противим, ние копнеем за свободата да признаем, че сме съкрушени. Не осъзнаваме нуждата да го направим. Това важи за всеки от нас и най-вече за онези, които най-малко го осъзнават.

Браун ни помага да видим, че не сме сами. Ето какво казва тя: “Ние сме ‘онези хора.’ Истината е… че ние сме другите. Повечето от нас ги дели една заплата, един развод, едно пристрастено към наркотици дете, една диагноза за психично заболяване, една тежка болест, едно сексуално насилие, един пиянски запой, една нощ на секс без предпазни средства или една афера от това да станат "онези хора"—онези, на които нямаме доверие, онези, които съжаляваме, онези, с които не допускаме да играят децата ни, онези, на които се случват лоши неща, онези, които не искаме да живеят в съседство с нас.”

Има твърде много гласове, които ни казват да поддържаме фасадата, защото в противен случай животът ни ще рухне.

Има твърде много гласове, които ни казват да се забавляваме и че ако не допускаме лошите мисли, лошите неща някак си ще отшумят.

Ето защо хората в днешно време са станали майстори на илюзията, експерти да прикриват болката, да злоупотребяват с лекарства, поробени са от финансови дългове, следват мимолетни увлечения и са консуматори на самота. Понеже не осъзнаваме, че единственото решение на това да си съкрушен е... самата съкрушеност.

Добрата новина е, че Бог прави счупеното цяло. Той взема пренебрегнатото, неоцененото, отхвърленото, задрасканото, повреденото и разрушеното и прави онова, което само Той може.

Бог обича да прави от счупеното нещо красиво.

Еремия 18:4-6 ни представя толкова красив образ на Бог, който седи на колелото, поглежда надолу към несъвършения глинен съд и отказва да го изхвърли. Грънчарят направи друг съд "както му се видя угодно". Същата глина и същите пукнатини, но направени отново. Няма купчина отпадъци. Изкуството е в безкрайните възможности на едно парче глина.

Моята молитва е “Боже, вземи моите счупени парчета и ги моделирай наново в това, което Ти се види угодно.”