Нова година, нови милостиПример

Ето кое е най-важното: християнският живот, Църквата, нашата вяра не са за нас, а за Него - Неговия план, Неговото царство, Неговата слава.

Това наистина е борбата на борбите. Това противоречи на интуитивното разбиране на всички ни. Това е, което обърква живота ни и създава конфликти в отношенията. Това е, което отклонява мислите ни и отвлича желанията ни. Това е в основата на всички други неща, които би могъл да посочиш като аргументи за нашата нужда от благодат. Това е единствената битка, от коятно никой не може да избяга. Това е областта, в която десет от всеки десет души се нуждаят от спасение. Това е битката, която Бог води от наше име, за да ни помогне да помним, че в живота просто не става дума за самите нас. Става дума за Бог - Неговия план, Неговото царство и Неговата слава.

Именно затова първите три думи от Библията са може би най-важните: „В начало Бог...“ Това са три гръмовно важни думи. Те наистина променят всичко - от начина, по който мислиш за своята идентичност, смисъл и цел, до начина, по който приемаш и най-несъществените човешки задължения. Всичко, което е създадено, е направено от Бог и за Бога. Цялата слава на сътворения свят е, за да сочи към Неговата слава. Вселената е Негова, създадена да работи според Неговата цел и план. Това включва теб и мен. Не сме сътворени, за да живеем независим, самостоятелно насочен живот. Не сме предназначени да съществуваме според нашите собствени малки самоориентирани планове, живеейки за собствените си славни моменти. Не, ние сме сътворени, за да живеем за Него.

Къде следва да намери израз това живеене, насочено към Бога? То би трябвало да се изрази не само в религиозното измерение на нашия живот, а във всеки аспект от нашето съществуване. Харесва ми как Павел улавя това в 1 Коринтяни 10:31: „И така, ядете ли, пиете ли, или вършите нещо друго, всичко вършете за Божията слава.“ Когато Павел мисли за призива да живеем за Божията слава, той не започва с великите, променящи живота, съзнателно духовни житейски моменти. Не, той мисли за нещо толкова светско и рутинно като яденето и пиенето. Дори и най-редовните, на пръв поглед маловажни задачи от моя живот, трябва да бъдат оформени и ръководени от сърдечното желание за прослава на Бога. Сега, не знам за вас, но в натовареността на живота аз губя от поглед дори съществуването на Бог, камо ли Неговата слава!

Нека започнем новата година, като признаем, че за нас няма нищо по-естествено от това да живеем за славата на другиго. Това признание е път не към отчаянието, а към надеждата. Бог знае, че в твоя грях никога не би могъл да живееш по такъв начин, затова Той изпрати Своя Син да живее живота, който ти не би могъл, да умре за теб и да възкръсне отново, побеждавайки греха и смъртта. Той направи това, за да може не само да ти бъде простена твоята привързаност към собствената ти слава, но и за да имаш всяка благодат, която ти е нужна, за да живееш за Неговата слава. Когато признаеш, че се нуждаеш от помощ, ти се докосваш до спасението, което Той вече е предоставил в Сина Си Исус. Протегни ръка за надежда, като потърсиш спасение отново днес.

Научи повече за книгата „New Morning Mercies: A Daily Gospel Devotional“ на Пол Дейвид Трип.