Нова година, нови милостиПример

Ако вечността е планът, няма смисъл да свиваш живота си до нуждите и желанията на настоящия момент.

Няма съмнение в това - Библията е книга за общия план и ни призовава да живеем за общия план. Тя разтяга ума ти като ластик, тъй като те призовава да мислиш за нещата преди началото на света и за хиляди години напред във вечността. Библията просто не ти позволява да живееш за мига. Не ти дава място да свиеш мислите, желанията, думите и действията си до каквато и да е спонтанна мисъл, емоция или нужда, която те е обзела в даден момент. В този миг мислите ти могат да изглеждат по-важни, отколкото са в действителност. В този миг емоциите ти могат да изглеждат по-надеждни, отколкото са в действителност. В този миг нуждите ти могат да изглеждат по-съществени, отколкото са в действителност. Ние сме предназначени да живеем живот, който е свързан с начало и край. И сме предназначени да живеем по този начин, защото целта на всичко, което правим, е да имаме връзка с Бога на началото и края, от Когото и за Когото сме създадени.

Трудно е да живееш с мисъл за вечността. Животът се свива до настоящия миг отново и отново. Има моменти, когато изглежда, че най-важното нещо в живота е да преминеш през това задръстване, да спечелиш този спор или да удовлетвориш това полово желание. Има моменти, в които нашето щастие и доволство се свеждат до това да си вземем тези нови обувки или до пържолата, която ще изядем само след минути. Има моменти, в които нашата същност, същността на Бога, посоката, в която върви всичко, се свиват и остават на заден план, отстъпвайки пред мислите, емоциите и нуждите на момента. Има моменти, когато се губим посред Божията история. Губим ума си, губим чувството си за посока и губим спомена си за Него.

Бог ни напомня, че това не е всичко, че ние сме създадени и пресъздадени в Христос Исус за вечността. Той ни напомня да не живеем за съкровищата на мига: „Не си събирайте съкровища на земята, където молец и ръжда ги разяждат и където крадци подкопават и крадат; а си събирайте съкровища на небето, където нито молец, нито ръжда ги разяждат и където крадци нито подкопават, нито крадат“ (Мат. 6:19-20).

Помисли върху това: ако Бог вече ти е дал място във вечността, тогава Той ти е дал и цялата благодат, която ще ти е необходима по пътя, иначе никога няма да достигнеш дотам. Има благодат за нашите нестабилни и лесно разсеяни сърца. Има спасение за нашето самопоглъщане и липса на фокус. Богът на вечността ти предоставя Своята вечна благодат, за да можеш да живееш с мисъл за вечността.