Нова година, нови милостиПример

Всеки ден имаш нужда от това. Ти и аз просто не можем да живеем без това. Що е то? Постоянното присъствие на Святия Дух!

Не знам къде бях, когато пристигна това известие. Не съм сигурен защо съм пропуснал този разговор. Не мога да обясня защо в разбирането ми за Благата Вест зееше такава страшна пропаст. Не мога да кажа защо този елемент липсваше в моите богословски разбирания, но беше така, и този факт правеше моя християнски живот доста нещастен.

Ето това беше моята функционална теология за живота ми като Божие дете: Знаех, че по благодат ми е дадено прощение от Бога и знаех, че по благодат ми е даден неограничен пропуск за вечността, но смятах, че между сегашния момент и вечността моята задача беше просто да устискам. Моята отговорност беше да открия греха, да го отстраня от живота си и да се отдам на много по-добър, по-библейски начин на живот. Опитах това, повярвайте ми; опитах го и открих, че не работи. Провалях се отново и отново. Сякаш се провалих повече пъти, отколкото успях. Чувствах се все по-разочарован и обезсърчен. Чувствах се така, сякаш бях вкаран в игра, която не можех да играя, от някой, който отброява перфектно точките. Спомням си момента в колежа, когато всичко това достигна до своя завършек. Беше шест сутринта, молех се без реално да имам желание, и най-накрая сложих глава на бюрото си и извиках: „Не мога да направя това, което искаш от мен!“ След това прочетох следващата глава в ежедневното си четене на Библията и по Божията благодат тя беше Римляни 8.

Препрочитах тази глава отново и отново, включително тези думи: “Защото, ако живеете плътски, ще умрете; но ако чрез Духа умъртвявате действията на тялото, ще живеете.“ (стих 13). Те гърмяха като фойерверки в главата ми. Бог знаеше, че нуждата ми като грешник е толкова голяма, че не е достатъчно Той само да ми прости; Той трябваше да дойде и да живее в мен, инак аз нямаше да бъда това, за което бях предназначен, бивайки сътворен отново, или да правя това, за което бях роден отново.

Имам нужда от присъствието и силата на Святия Дух, живеещ вътре в мен, защото грехът отвлича желанията на сърцето ми, заслепява очите ми и отслабва коленете ми. Проблемът ми не е само във вината от греха; той е и в неспособността, до която води греха. Така Бог благославя Своите деца с убеждаващото, даряващо зрение, създаващо желание и даващо сила присъствие на Духа. Никой не може да каже това по-добре, отколкото Павел в края на своята дискусия за даровете на Духа: „Той дава живот на вашите смъртни тела“ (Рим. 8:11, перифразирано от мен).