Нова година, нови милостиПример

Когато се страхува, вярващият винаги забравя за Бог. Ако Бог е самодържец и Неговата власт е съвършена, мъдра, праведна и добра, защо да се страхуваш?

Думите на Езекия, цар на Юдея, са толкова истински днес, колкото и в страшния момент преди много векове, когато за пръв път са били изговорени. Юдея била нападната от мощния асирийски цар Сенахириб. Езекия подготвил и въоръжил Юдея за битка, но това не било всичко, което направил. Той се обърнал към народа относно един по-значим проблем. Той знаел, че в такива мигове Божиите хора често се предават на страха и знаел откъде идва този страх. Често в такива моменти на предизвикателство народът на Бог изпадал в паника, защото забравял идентичността си. Те били забравили кои са като Божии деца и забравили кой е Бог в цялата Си всемогъща сила и слава. И в този момент Езекия знаел, че не е достатъчно да бъде просто добър цар и умел пълководец; той също трябвало да бъде мъдър пастир на своя народ.

Докато се подготвяли за нападението на асирийците, Езекия не искал народът на Юдея да мисли, че е оставен на собствената си смелост в битка, военния си опит и умението да борави с оръжие. Той искал те да знаят, че са невероятно благословени с нещо друго, нещо, което не можело и не трябвало да забравят. Затова той казал: „Бъдете силни и храбри, не се бойте и не се плашете от асирийския цар и пред голямото множество, което е с него ... С него е ръка от плът, а с нас е Господ, нашият Бог, за да ни помага и да воюва в боевете ни.“ (2 Лт. 32:7–8).

Ще настъпи момент, в който ще попиташ: „Къде да намеря смелост, за да се изправя пред това, с което се сблъсквам?“ Езекия ти дава отговора: „Погледни нагоре и си спомни за твоя Бог“. Като Божие дете никога няма да бъдеш оставен сам в битка.