Нова година, нови милостиПример

Ако се подчиняваш в продължение на хиляда години, няма да си по-приет, отколкото когато повярва за първи път; Бог те приема заради правдата на Христос, а не заради твоята собствена.

Истината е, че грехът е по-голямо бедствие, отколкото ни се струва, а благодатта е по-невероятна, отколкото изглежда успяваме да осъзнаем. Никой, който наистина разбира какво има да каже Писанието за всеобхватната промяна във всеки аспект на твоята личност, породена от греха, никога не би си помислил, че някой би могъл да събере достатъчно мотивация и сила, за да се издигне до Божия стандарт на съвършенство. Мисълта, че всяко паднало човешко същество ще може да извърви пътя си към приемане от Бога, звучи като най-безумната от всички заблуди. И все пак всички сме склонни да мислим, че сме по-праведни, отколкото сме, и когато си го мислим, ние правим първата стъпка към възприемането на заблудата, че може би не сме чак толкова лоши в Божиите очи.

Ето защо е толкова важно Римляни 3:20 да ни върне към реалността. Павел пише: „Защото нито едно създание няма да се оправдае пред Него чрез делата на закона“. Дори да се молиш всеки миг от живота си, не би могъл да произнесеш достатъчно молитви, за да заслужиш Бог да те приеме. Ако даряваше всяка стотинка от всеки лев, който някога си спечелил за всяка работа, която някога си вършил, не би могъл да дадеш достатъчно, за да заслужиш Бог да те приеме. Ако всяка дума, която някога си казвал, бе изречена с най-чиста съвест и мотивация, ти никога не би могъл с думите си да постигнеш помирение с Бога. Ако се отдаваше на непрекъснато служение във всеки миг от живота си, никога не би могъл да служиш достатъчно, за да постигнеш Божията благосклонност. Грехът е твърде голям. Летвата на Бог е твърде висока. Тя е извън обсега на всяко човешко същество, което някога е поемало първия си дъх.

Ето защо любящият Бог изпрати Своя Син: „Бог доказа Своята любов към нас в това, че когато бяхме още грешници, Христос умря за нас“ (Рим. 5:8). Ето, виж, не е имало друг начин, няма и да има. Има само една врата към приемането от Бога - Христовата правда. Неговата правда е преведена към нашата сметка; грешниците са посрещнати в присъствието на свят Бог заради съвършеното подчинение на Исус. Христос е нашата надежда, Христос е нашият мир, Христос е нашата увереност. Той изцяло изпълни Божието изискване, така че в нашия грях, слабост и провали никога вече да не се боим от Божия гняв. Това е, което прави благодатта! И така, като деца на благодатта, ние се подчиняваме в израз на хваление, а не в отчаян опит да направим това, което е невъзможно - сами да спечелим Божията благосклонност.