Нова година, нови милостиПример

Можеш да намериш мир и увереност, не като разбираш всичко в живота си, а уповавайки на Онзи, който вече го е предопределил за твое добро и Негова слава.

Веднъж бяхме на път за местния търговски център с нашите две малки момчета, когато тригодишният изведнъж ни попита: „Тате, ако Бог е създал всичко, Той ли е направил уличните лампи?“ Помислих си това, което си мисли всеки родител отново и отново, когато е нужно да се справи с безкрайните въпроси „защо“, които малките деца питат: „Как оттук да доведем разговора там, където трябва да бъде?“ Както и „Защо трябва да ме пита „защо“ през цялото време“?

Човешките същества имат дълбоко желание да знаят и разбират. Прекарваме голяма част от времето си всеки ден в мисли, опитвайки се да разберем нещата. Ние не живеем по инстинкт. Не оставяме живота си на мира. Всички сме богослови. Всички сме философи. Всички ние сме археолози, копаем в могилите на своя живот, за да се опитаме да осмислим нашата история. Тази мислена мотивация, създадена от Бог, е придружена от чудни и тайнствени аналитични дарби. Този стремеж и тези дарове ни отличават от останалата част от творението. Те са свети, създадени от Бог, за да ни привлекат към Него, за да можем да Го познаем и да разберем себе си в светлината на Неговото съществуване и воля.

Но грехът прави този стремеж и тези дарове опасни. Изкушава ни да мислим, че можем да намерим сърцето си, като разберем всичко. Това е живот под мотото „само да можех да разбера това или онова, тогава щях да бъда сигурен“. Но това никога не работи. И в най-гениалния ти миг все пак ще остане тайнство в живота ти; понякога дори болезнено тайнство. Всички сме изправени пред неща, които изглеждат безсмислени и сякаш не служат за нищо. Така че покоят никога не се намира в стремежа да се разбере всичко. Не, покоят се намира в упованието на Онзи, който разбира и управлява всичко за Негова слава и за наше добро.

Малко пасажи улавят този истински мир по-добре от Псалм 62:5-7: „Душо моя, тихо се уповавай само на Бога, защото от Него е очакването ми. Само Той е моята канара и моето спасение, моята крепост – няма да се поклатя! В Бога е спасението ми и славата ми; канарата на силата ми и убежището ми е в Бога.“

В миговете, когато ти се иска да знаеш онова, което не можеш да узнаеш, има как да намериш покой. Има Някой, който знае. Той те обича, грижи се за онова, което не разбираш, и го управлява за твое добро.