Лицето на милостта

Блажени милостивите, защото на тях ще се покаже милост. Матей 5:7 VBG

УВОД

70-годишна жена на име Маринела Берета е била намерена мъртва в Престино, близо до езерото Комо в Северна Италия. Тя била седнала на масата си в мумифицирано състояние, когато полицията открила останките й повече от две години след смъртта й. Оказало се, че съседите на Маринела не са я виждали от поне две години и половина. Тя е била „олицетворение на самотата“, пише Масимо Грамелини, журналист, отразяващ историята. „Хората умират сами. И живеем сами, което е почти по-лошо.“

Заключителните думи на статията му са убедителни: „Мистерията на невидимия живот на Маринела зад затворената порта на нейната вила ни учи на ужасен урок. Истинската тъга не е, че другите не са забелязали смъртта й. Това е, че не са разбрали, че Маринела Берета е жива."

СЪЩНОСТ

След като получим Божията милост, трябва да разпознаем нуждите на другите. Лесно е да пренебрегнем нуждите на членовете на нашето семейство, с които живеем под един покрив, да не говорим за невидимите съседи и приятели. Но ние сме призвани да забелязваме.

ИЗЛОЖЕНИЕ

Исус ни призовава да забелязваме другите, състрадателно да признаваме нуждата им. „А когато видя множествата, се смили над тях, защото бяха изнемощели и пръснати като овце, които нямат пастир.“ (Матей 9:36 VBG). Това е сърдечният ритъм на нашето Блаженство – това, което Калвин разбира като страдание към нашия ближен, или това, което днес бихме могли да наречем съпричастност.

Проявяването на Божията милост ще доведе не до малка струйка милост, а до огромен потоп. „Тогава Петър се приближи и Му каза: Господи, до колко пъти, като съгреши брат ми против мен, да му прощавам? До седем пъти ли?“ (Матей 18:21 VBG).

Прошката не е пример за просто доброжелателство; това е есхатологичен акт на вяра и надежда. С други думи, като даваме прошка на другите, ние демонстрираме нашата вяра, че Христос ще се завърне и милостиво ще поправи всичко. Нашето спасение ни дава възможност да се изправим с надежда срещу най-тежките форми на зло. „Но там, където се умножи грехът", казва Павел "много повече се умножи благодатта“ (Римляни 5:20 VBG).

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Тъй като само Бог може напълно да излекува нашите рани и да съживи мъртвите, ние трябва да придобием Неговото милостиво сърце, ако искаме да простим на другите. С оглед на това Исус е казал: „Отче, прости им, защото не знаят какво правят.“ (Лука 23:34 VBG). Трябва ли да кажем нещо по-малко?

Нека се молим Господ да преобрази нашите твърди, непростими сърца. Всеки път, когато проявяваме милост, прошка и състрадание в името на Христос – любов, която опрощава вината на друг – ние достигаме напред към идващото му царуване, благословения на Царството, на които се радваме както тук на земята, така и на небето.