Бедността, която обогатява

Блажени бедните по дух, защото е тяхно небесното царство. Матей 5:3 VBG

УВОД

Майк Ветроун е бил бивш търговец на наркотици за мафията, който е бил пристрастен към хероина. Чувствайки се съвсем сам, смазан от постоянните смъртни заплахи и уморен от бягане, се е появила идеята да сложи край на всичко. В една облачна сутрин в Южна Флорида Майк се отбил на едно от любимите си мяста Big Apple Bagel, за да вземе последното си ядене. Върнал се в апартамента си и включил телевизора в търсене на компания. Там се появил телевизионен проповедник, който възкликнал: „Животът има начин да те хване за яката, принуждавайки те да паднеш на колене.“

Майк усилил звука.

„Има верига, която връзва всяка душа“, възкликнал проповедникът, „и тази верига е грехът – пристрастяване, от което смъртта и възкресението на Исус ни освобождава.“ Внезапно, когато телевизионният евангелист поканил зрителите да прегърнат Христос, Майк се намерил, че крещи към телевизора: „Да!“ В този момент той вече не се чувствал сам.

Майк не бил изправен пред края на живота си, а пред ново начало.

СЪЩНОСТ

Когато усетим нашата духовна бедност, ние сме готови да получим богатството на Царя. Царството не е за алчните, а за съкрушените – онези, които стигат до края на себе си и пристъпват към Бога с празни ръце.

ИЗЛОЖЕНИЕ

Фразата „небесно царство“ се среща в Матей и обикновено е синоним на „Божието царство“. Той описва истинския, мирен, чист и радостен живот, който се осъществява в общение с Бог. Такива благословения се изправят срещу нашите идоли – боговете на комфорта, успеха и националната гордост – и обещават нещо много по-голямо. Наистина, идолите са просто скверна и изопачена пародия, за която Царството е удовлетворяващата реалност. И така, Исус е формулирал своите блаженства по отношение на Царството: „Блажени бедните по дух, защото е тяхно небесното царство.” (Матей 5:3; срв. 5:10 VBG).

Забележи как Исус описва небесното царство като „тяхно“. Позиционирането на тази дума в началото на подчиненото изречение дава усещането, че Царството е за тази конкретна група, бедните духом, маргинализираните и забравените. Не е за тези, които са доволни от живота и постоянно контролират. Не е за онези, които вярват в себе си, които имат естествената способност да спечелят деня. Както Мартин Лутер е провъзгласил от смъртния си одър, „Ние всички сме просяци; това е вярно.”

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Много от съвременниците на Исус са очаквали избавител като Исус Навин или Давид, военен командир, който е щял да победи римляните и да установи земно царство. Вместо това той е станал известен като приятел на бирниците — кръг от предатели, които са се присъединили към политическия враг.

В съответствие с примера на нашия Спасител, ние не винаги трябва да се защитаваме или да имаме последната дума. Християните, които са бедни духом, могат да живеят с оклеветяване и неразбиране. Можем да бъдем като Исус пред Ирод Антипа – да мълчим. Такава бедност е от съществено значение, когато сме изкушени да осъдим нашия „враг“, който мисли различно по социален или политически въпрос.

Как ще въплътиш бедността на духа, дори сред тези, които искат да спорят?