Уповавайки на Бог в Разгара на СтраданиеПример

Четем: Плачът на Йеремия 4

За размисъл: Плачът на Йеремия 4:17

Насоки към текста

Докато вчерашните стихове ни дадоха облекчение и надежда, днес се връщаме към тежката реалност на нечовешкото страдание. Вавилонците нахлули в Йерусалим, преследвали хората и ги пленили. Те унищожили още повече градове в Юда, оставяйки региона в пълно опустошение, а останалите му хора в подчовешка деградация. Авторът на книгата продължава да оплаква обстоятелствата около него, а ние продължаваме да учим и практикуваме оплакване заедно с него.

Юдейците плачели за помощ, но Египет ги изоставил.

Колко често търсим помощ на всички грешни места и напразно? Очите ни се уморяват, обезсърчаваме се и в крайна сметка осъзнаваме, че нито едно от нещата, които сме търсили, не може да ни спаси. Може би и ние сме имали приятели и наставници като пророк Йеремия, които ни казват да гледаме към Господ, да се обърнем към Него и да поискаме помощ, но ние отказваме. Изглежда твърде незначително да говорим с Господ за това или може би не знаем как да се доближим до Бога за това, което е в сърцата ни.

Не разбираме какво се случва, не виждаме надежда и чувстваме, че Бог мълчи. Искаме да крещим и да попитаме „Защо?! Докога, Господи?!” но не сме съвсем сигурни дали подобни изблици са подходящи, когато говорим със Създателя на небето и земята.

Практиката на оплакване проправя път на обременено, страдащо сърце да се приближи до престола на благодатта. То не само позволява, но дори насърчава вярващия да дойде при Господ, Създателя и Поддръжника на всичко, и да сподели нашите оплаквания. Той е нашият Небесен Отец и Той обича Своите деца дълбоко.

Признаваме, че търсим помощ на всички грешни места и се разкайваме. Ние помним кой е Бог и провъзгласяваме отново Неговата святост, независимо от нашите обстоятелства. Бог е истина и това, което казва, е истина. Страданието около нас може да бъде огромно; правилният отговор е вярата в Господ, който контролира всичко. Можем да Го похвалим, че ни дава глас в такива моменти – гласа и практиката на оплакване.