Благодарност за всеки ден от Пол ТрипПример

Всички го правим, вероятно всеки ден. Нямаме си и идея, че го правим, и въпреки това то оказва огромно влияние върху начина, по който виждаме себе си и начина, по който откликваме на другите. Това е една от причините да има толкова много проблеми, свързани със взаимоотношенията, дори в Божия дом. Какво е това нещо, към което сме склонни и което ни причинява толкова много вреда? Забравяме.

В заетостта и себецентричността на живота ни ние, за съжаление, забравяме колко много нашия живот е бил благословен и радикално преобразен по милост. Фактът, че Бог ни е благословил с Неговото благоволение, когато сме заслужавали Неговия гняв, избледнява от спомените ни, като песен, чиито текст някога сме знаели, но сега не можем да си спомним. Истината, че всяка сутрин ни приветства чисто нова милост, не е това, което обзема умовете ни, докато се подготвяме трескаво за деня си. Когато положим глава, изтощени в края на деня, за така нужния ни сън, рядко поглеждаме назад към многото милости, които капят от Божиите ръце в живота ни. Рядко отделяме време да седнем и да размишляваме върху това, какъв щеше да е живота ни ако милостта на Изкупителя не е записана в личната ни история. За съжаление, всички сме склонни да забравяме за милостта. Забравянето ѝ е опасно, защото формира начина, по който мислиш за себе си и другите.

Когато помниш милостта, ти също помниш, че не си направил кой знае какво, за да заслужиш това, с което милостта те е благословила. Когато си спомняш за милостта, ти си смирен, благодарен и мил. Когато си спомняш за милостта, оплакването отстъпва на благодарността и желанието да отдадеш хвала. Но когато забравиш за нея, гордо си казваш, че това, което имаш е това, което си постигнал. Когато забравиш за милостта, взимаш кредит за нещо, което само милостта може да произведе. Когато забравиш за милостта, ти наричаш себе си праведен и заслужил и живееш взискателен и настояващ на правата си живот.

Когато забравиш за милостта и смяташ, че си заслужил, откриваш, че е много лесно да не показваш милост към другите. Горделиво смяташ, че получаваш това, което заслужаваш, другите също. Твоето горделиво сърце не е нежно, така че не може лесно да бъде трогнато от съжалението на другите. Забравяш, че си приличате повече с този нуждаещ се брат, отколкото се различавате, пропускайки да признеш, че никой от вас не стои пред Бога като заслужил. Смирението е почвата, в която расте милостта към другите. Благодарността за дадената милост е това, което мотивира милостта да се разширява. Павел казва: “и бъдете благи един към друг, милостиви; прощавайте си един на друг, също както и Бог в Христос е простил на вас.” (Ефес. 4:32).