Благодарност за всеки ден от Пол ТрипПример

Ти и аз имаме нужда да си го повтаряме отново и отново. Нуждаем се да погледнем в огледалото и да направим изповедта част от нашия сутрешен навик. Ето какво трябва да си казваме: “Не съм приключил с това да се уча какво е благодатта.” Толкова е изкушаващо да издигаш аргументи за твоята собствена праведност:

“Tова не беше всъщност похот. Аз съм просто човек, който се наслаждава на красотата."

“Това не бяха всъщност клюки. Това беше много детайлна, много лична молитвена нужда.”

“Аз не бях ядосан на моите деца. Действах като един от Божиите пророци - "Така казва Господ...’”

“Аз не се боря безогледно за лична власт. Не, аз просто упражнявам дадените ми от Бога лидерски качества."

“Не съм коравосърдечен и стиснат. Просто се опитвам да бъда добър настойник на това, което Бог ми е дал.”

“Не се гордеех. Просто си мислех, че някой трябва да поеме контрол над разговора.”

“Това не беше всъщност лъжа. Това е просто различен начин на излагане на фактите.”

Всички сме склонни да мислим, че сме по-праведни отколкото всъщност сме. Не ни харесва да мислим за себе си като все още отчаяно нуждаещи се от Божията спасителна благодат. И със сигурност не искаме да се изправим срещу факта, че това, от което трябва да бъдем освободени, сме ние самите! Когато спориш за твоята праведност, мъчейки се да отречеш емпиричната очевидност на твоя грях, няма да успееш да потърсиш невероятната благодат, която е твоя единствена надежда. Благодатта винаги е била привлекателна единствено за грешниците. Богатството на Божията доброта се е търсело единствено от бедните.

Духовното изцеление на Великият Лекар е единствено оценено от тези, които признават, че все още страдат от духовната болест на греха. Трагедия е, когато хвалим Бога за Неговата благодат в неделя и отхвърляме нуждата от тази благодат през останалата част от седмицата. Приеми днес факта, че ти никога няма да надраснеш нуждата си от благодат, независимо колко много се учиш и колко зрял ставаш, докато не минеш от другата страна и борбата ти не приключи, понеже вече няма грях (виж Фил. 3:12–16). Начинът да започнеш да прославяш благодатта, която Господ ти дава безплатно всеки ден, е като признаеш колко много се нуждаеш от нея.