Благодарност за всеки ден от Пол ТрипПример

Завистта е себефокусирана и себеправедна. Тя те вкарва в центъра на твоя свят. Прави всичко да се върти около теб. Казва ти, че заслужаваш това, което не заслужаваш. Завистта е очакваща и взискателна. Завистта ти казва, че си някой, който не си, и че имаш право на това, което не е твое по право. Завистта не може да се радва на благословението на друг, защото ти казва, че ти го заслужаваш повече. Завистта ти казва, че можеш да спечелиш това, което никога не можеш да спечелиш. Светът на завистта не може да съжителства със света на благодатта, както олиото не се смесва с водата. Завистта забравя кой си ти, забравя кой е Бог и не намира смисъла на живота въобще.

И въпреки, че казахме всичко това, факт е, че всеки от нас се бори със завистта понякога, по един или друг начин. Ние завиждаме, че човекът до нас е постигнал финансов успех, на който ние никога няма да се радваме. Иска ни се бракът ни да е поне толкова щастлив, колкото този на приятелите ни в църквата. Чудим се защо сме натоварени с работата, която имаме, докато онзи, другия човек, има такава удовлетворяваща кариера. Завиждаме на малката групичка на онзи човек, която изглежда като толкова любяща общност. Иска ни се да ядем толкова, колкото онази жена там и в същото време да сме толкова слаби, колкото е тя. Онзи, високият мъж, иска да не беше толкова висок и онзи, ниският, иска да гледа хората отвисоко, ей така, за разнообразие. Къдравият пожелава права коса, а този с права завижда за къдриците. Зубъра завижда на спортиста, а спортистта желае да получава по-добри оценки.

Завистта е универсална защото и грехът е такъв. Корените на завистта са в егоизма на греха (виж 2 Кор. 5:14–15). Завистта е фокусирана върху себе си; и защото е фокусирана върху себе си, има право; тъй като има право, изисква; тъй като е взискателна, тя е склонна да преценява добротата на Бог по това дали Той ѝ е дал това, на което тя чувства, че има право; и тъй като съди за Бог на тази основа, това я кара да постави под въпрос Неговата добрина. Тъй като поставя под въпрос Божията добрина, няма да тича при Него за помощ. Завистта е духовно бедствие.

Благодатта ти напомня, че не заслужаваш нищо, но тя не спира дотам - тя те изправя лице в лице с истината, че Бог е славно любящ, благодатен и мил, и че ни дава щедро неща, които никога не можем да спечелим. Благодатта също ни напомня, че Бог е мъдър и никога не бърка адреса - Той дава на всекиго точно това, от което знае, че се нуждае.