Благодарност за всеки ден от Пол ТрипПример

Въпрос на теологическо разбиране на всеки от нас е, но ние не живеем наистина така, сякаш вярваме. Всички казваме, че вярваме, че това не е всичко, което съществува. Казваме, че наистина вярваме, че има живот след края на този. Нашето официално богословие съдържа факта за новото небе и новата земя, които предстоят. Но сме склонни да живеем със силно желание и мотивация само когато вярваме, че всичко, което имаме, е този момент.

Ето един реален, елементарен извод: ако не държиш очите на сърцето си фокусирани в рая, който предстои да дойде, ще се опиташ да превърнеш този беден пропаднал свят в рая, който никога няма да бъде. В сърцето на всеки човек е заложен копнеж за рая. Викът на малко дете, което току що е паднало е вик за рая. Сълзите на ученик, който е отхвърлен на игрището, са сълзи на човек, който се протяга към рая. Болката от самотата, която човек, без приятели или семейство, изпитва, е болка от копнежа по рая. Нараняването, което една двойка изпитва, когато бракът ѝ се разпада, е нараняване на тези, които викат за рая. Тъгата, която старецът изпитва, когато тялото му отслабва, е тъга на онзи, който копнее за рая. Всички ние имаме този копнеж, дори когато не го осъзнаваме, защото той е поставен там от нашия Създател. Той е поставил вечността във всяко сърце ( Екл. 3:11 ). Нашите викове са повече от викове на болка; те също са викове на копнеж за повече и по-добро, отколкото някога ще преживеем в този паднал свят.

Когато забравиш това, работиш много усилено, за да се опиташ да превърнеш този момент в рая, който никога няма да бъде. Бракът ти няма да е рай. Твоята работа няма да бъде раят, за който копнееш. Твоите приятелства няма да са раят, за който сърцето ти жадува. Светът около теб няма да функционира като рай. Децата ти няма да ти доставят рай. Дори твоята църква няма да отговаря на стандарта на рая. Ако си Божие дете, раят е гарантиран за теб, но няма да е точно тук и точно сега. Всички неща, които те разочароват сега, са за да ти напомнят, че това не е всичко, което съществува и да те накарат да копнееш за раят, който предстои. Мечтите, които умират, ти напомнят, че това не е раят. Цветята, които увяхват, ти напомнят, че това не е раят. Грехът, който те пленява, трябва да ти напомни, че това не е раят. Болестите, които те заразяват, трябва да ти напомнят, че това не е раят. Живей с надежда, защото раят със сигурност идва и спри да молиш този паднал свят да бъде раят, който никога няма да бъде.