Благодарност за всеки ден от Пол ТрипПример

Докато описвах характерните черти на истинската любов, „истинска, смирена, радостна и постоянна“, сърцето ми се изпълни с тъга от следното убеждение. Помислих си: „Любовта ми често не е истинска.“ Не, нямам предвид, че не е истинска, като фалшива. Тук не мисля за лицемерна любов „Ще се държа така, сякаш те обичам, въпреки че не“. Истинска тук означава „права“, подобно на стрелата, която стрелецът непременно изважда от колчана си. Той иска напълно права стрела, така че когато напусне лъка, да не се отклони в грешната посока. Истинска тук означава последователна, надеждна и да не е склонна да върви в някаква нелюбяща посока. За съжаление, в любовта ми все още има непоследователност. Когато някой не е съгласен с мен, когато някой пречи на моя план, когато съм принуден да изчакам неочаквано или когато някой получи това, което мисля, че заслужава, е много изкушаващо за мен да отговоря с по-малко от обичан начин.

Втората дума, смирена, обяснява защо отговарям и реагирам така. Все още ми липсва смирение. Все още съм склонен да ориентирам живота си спрямо плановете, чувствата, желанията и очакванията си. Все още се изкушавам да преценя „доброто“ на деня по това дали ми е било приятно вместо по това дали съм се харесал на Бога и дали съм обичал другите. Все още се изкушавам да живея така, сякаш притежавам живота си и все още не успявам да си спомня, че съм купен с цена. И всичко това кара любовта да бъде по-скоро обременяваща, отколкото радостна - третата описателна дума. Наистина е вярно, че когато живеете за вас, призивът да обичате другите винаги е в тежест за вас.

Последната дума ни насочва към най-високия и най-трудният стандарт на любовта: постоянство. Любовта, която не е вярна, е любов, която има малка стойност. Любовта, която се променя с вятъра, всъщност изобщо не е любов. Това е непостоянно и моментно увлечение, което нанася повече вреда, отколкото полза. Ето защо вярната, вечна любов на Бог е такава огромна и мотивираща утеха.

Тогава въпросът е: „Къде по света ще получа този вид любов?“ Е, това никога не се получава от това да се вземете в ръце и да си кажете, че ще се справите по-добре. Ако имахте силата за този вид самореформация, кръстът на Исус Христос нямаше да е необходим. Единственият начин, по който мога да избегна самофокусираното робство на любовта си към самия мен, и всъщност да започна да обичам другите, е прощаването, освобождаването, овластяването и вечната любов, които да бъдат поставени в мен. Колкото повече съм благодарен за тази любов, толкова повече намирам радост да я дарявам на другите. Божията любов, дадена с желание, дава единствената надежда, че мога да имам любов в сърцето си, която и аз с радост да давам.