Благодарност за всеки ден от Пол ТрипПример

Абсолютно вярно е, че един от най-големите грехове в нашите взаимоотношения е грехът на забравата. Помислете върху следната притча на Исус:

"Небесното царство прилича на един цар, който поиска да прегледа сметките на слугите си. И когато започна да ги преглежда, докараха при Него един, който му дължеше десет хиляди таланта. Но понеже нямаше с какво да заплати, господарят му заповяда да продадат него, жена му и децата му, и всичко, което имаше, и да се плати дългът. Затова слугата падна, кланяше му се и каза: Имай търпение към мен и ще ти платя всичко! И господарят на този слуга, понеже го жалеше, го пусна и му прости заема. Но този слуга, като излезе, намери един от съслужителите си, който му дължеше сто динария; хвана го и го душеше, и каза: Плати това, което ми дължиш! Затова съслужителят му падна и му се молеше, като каза: Имай търпение към мен, и ще ти платя! Но той не искаше, а отиде и го хвърли в тъмница, докато изплати дълга. А съслужителите му, като видяха станалото, твърде много се наскърбиха; дойдоха и казаха на господаря си всичко, което беше станало. Тогава господарят му го повика и му каза: Зли слуго, аз ти простих целия онзи дълг, понеже ми се примоли. Не трябваше ли и ти да се смилиш над съслужителя си, както и аз се смилих над теб?” (Мат. 18:23–33)

Толкова лесно се забравя. Всички се проваляме в необходимостта да помним великолепието на Неговата любов и милост, които са ни били дарени. Забравяме, че никога не можем да спечелим или заслужим най-добрите неща в живота ни - те са наши единствено по благодат. Ето къде е проблема: до степента, в която забравяш благодатта, която ти е била показана, до същата степен си склонен да лишиш от благодат другите. Колкото повече забравяш колко много ти е било простено, толкова повече не прощаваш на хората в своя живот. Ако не носиш в сърцето си благодарност за любовта, която ти е била дарена, не би могъл да обичаш другите, както трябва.

Винаги е било и ще остане вярно, че никой не може да покаже по-голяма милост от този, който е дълбоко убеден, че сам се нуждае от нея и тя му е дадена по благодат от Всемилостивия Бог. Той подарява това, което никога не бихме могли да спечелим. Защо тогава се обръщаме и отказваме да покажем милост, докато другите не изпълнят нашите изисквания? Нуждата да забравим веднага открива нуждата ни от прошка. Нуждата да покажем милост разкрива колко много ние се нуждаем от нея. Нуждата да простиш е в същото време нужда да помниш и да си благодарен. Когато помниш колко си бил недостоен, ти си състрадателен към другите, които също са недостойни и искаш за тях същата благодат, която е твоя единствена надежда. Нека Бог ни дава благодат да помним и желание да даваме на другите това, което ни е било дадено.