Благодарност за всеки ден от Пол ТрипПример

Иска ми се да мога да кажа, че съм винаги доволен. Иска ми се да мога да кажа, че никога не се оплаквам. Иска ми се да мога да кажа, че никога не съм искал това, което имат другите. Иска ми се да мога да кажа, че никога не съм си мислел, че Бог е дал нещо на някой друг, което всъщност е възнамерявал да даде на мен. Иска ми се да мога да кажа, че съм по-добър в преброяването на благословенията си, отколкото в оценяването на онова, което нямам. Иска ми се да мога да кажа, че апетитите ми за неща не са толкова големи. Иска ми се сърцето ми най-накрая да е удовлетворено.

Всичко това са само желания, защото все още не са се изпълнили за мен. Завистта все още дебне в сърцето ми. Това е една от тъмните страни на греха, който все още живее в сърцето ми. Защо Библията говори толкова строго срещу завистта? Ето защо: когато завистта управлява в сърцето ти, любовта на Бога не може. Нека да помислим за това какво прави завистта. Тя предполага, че заслужаваш благословения, които не заслужаваш. Когато сърцето ти е управлявано от завист, отношението "Аз съм благословен" бива заменено с "Аз заслужавам." Завистта е егоистична до дъно. Тя винаги те поставя в центъра на света. Прави всичко да се върти около теб. Кара те да разглеждаш живота само от гледна точка на твоите желания, нужди и чувства.

Тъжно, но завистта те кара да поставяш под въпрос добрината, верността и мъдростта на Бога. Завистта обвинява Бога, че не знае какво прави, или че не е верен в това, което е обещал да направи. Когато си убеден, че благословението на някой друг принадлежи на теб, ти не само имаш проблем с този човек, ти имаш проблем с Бога. Когато започнеш да поставяш под въпрос Божията добрина, ти преставаш да Го търсиш за помощ. Защо? Защото човек не търси помощ от някого, в когото се съмнява.

Завистта прави и още нещо, което е духовно смъртоносно. Тя си мисли, че има разбиране за нещата, както никой друг. Завистта не само предполага, че знаеш повече за живота на споменатия човек, отколкото би могъл някога да знаеш, но и че имаш по-ясно разбиране от самия Бог, за това, кое е най-доброто. Ако отидем по-далеч, завистта те прави да забравиш Божията удивителна освобождаваща, трансформираща, даваща сила и снабдяваща благодат. Ти ставаш толкова ангажиран да пресмяташ какво нямаш, че огромните благословения на Божията благодат - благословения, които не бихме могли да спечелим, постигнем или заслужим - остават неразпознати и невъзхвалени. И защото завистта се фокусира основно върху това, което искаш, вместо върху живота, за който Бог те е призовал, тя ти пречи да внимаваш за Божиите заповеди и предупреждения, и поради това те поставя в морална опасност. Единственото решение срещу завистта е Божията спасителна благодат—благодат, която превръща себецентричните грешници в радостни и удовлетворени Божии хвалители.