Скърбене с надежда след спонтанен аборт и загуба от Адриел БукърПример

Ден седми

Надежда за небето

Писание: Исая 43:2

Понякога мислим за Исус като за „добрия човек“, който представлява Бог, когото не можем да разберем. Ние тайно обвиняваме Бог, че ни кара да страдаме, въпреки че въплъщението ни показва обратното: самият Бог бе роден в нашата бъркотия, за да може да я преобърне наопаки. Той не направи бъркотията. Той не „допусна“ бъркотията. Той я преобърна и я изкупи. 

Страданието може да бъде точно онова, което те въвежда в по-дълбоко общение с Христос, защото така работи изкуплението: то съживява мъртвото. То осветява тъмнината със своята светлина. То носи добро чрез това, което е започнато от злото. 

Това е нашето обещание за страданието: В най-дълбоката ни мъка Той е там и присъства. И в дъното на нашата скръб Той работи, за да направи всичко ново. Може да не виждаме изпълнението на това обещание по начините или времевата рамка, които бихме искали, но това не отменя плана Му за изкупление: възкресение, нов живот, без повече сълзи, надежда за небето. 

Никога не мисли, че си изоставен в болката си. Никога не мисли, че Той ще позволи нещо да бъде пропиляно. Никога не мисли, че това, което изглежда счупено или безжизнено, не може да бъде поправено и трансформирано в живот. Никога не мисли, че твоето жалеене е напразно. Никога не мисли, че надеждата е мъртва. 

Бог е тук и плаче с теб. Той работи, оформя историята към пълно изкупление. Възкресението не прави смъртта незначителна; то означава, че смъртта няма последната дума. 

Бог не ти отне бебето. Смъртта навлезе в света чрез свободната воля на човечеството. Животът влезе отново чрез Исус Христос. 

Бъди уверен, приятелю, че дори и най-ужасната ти скръб не е извън изкупителния обхват на Бог. Той може и ще се приближи до теб в твоето страдание сега и в бъдеще; той може, и ще внесе смисъл в това сега и за напред. Той ще освободи благодатта си до точната мярка, от която се нуждаеш и ще използва всички възможни средства, за да изкупи разбитото ти сърце. Това е Неговото обещание.

Страданието може да те отслаби, но нека също те събуди, докато отваряш сърцето си за надежда, възможност и присъствие. Нека намериш Исус в дълбините.

Тъй като това посвещение приключва, помисли да напишеш своя собствена история за загубата. Включи колкото можеш повече подробности. Опитай се да не пишеш за уроците, които си научил. Нека това е просто упражнение да разкажеш твоята история. И тогава, докато правиш това, помоли Исус да ти покаже присъствието си през цялото време. Дай му твоята история. . . и Го помоли да продължи да пише.