Скърбене с надежда след спонтанен аборт и загуба от Адриел БукърПример

Ден шести

Спиращо дъха обещание

Писание: Матей 1:23

Съпругът ми и аз кръстихме дъщерята, с която направих спонтанен аборт, Скарлет Грейс. Скарлет (от англ. "ален, червен") беше заради болката, страданието, излятия живот, смесен с надеждата за възкресение. Грейс (от англ. "милост, благодат") беше заради възможността и целта – спиращата дъха увереност, че Бог може да бъде намерен в нашето страдание. Божието обещание към нас не е, че лошите неща няма да се случат, а че Той е с нас през всичко това – Емануел, Бог с нас. 

Започвахме да го виждаме.

Болката, която изтърпяхме след загубата на Скарлет, разкри дупки в нашето богословие – най-вече, че в нашата теология не влизаше страданието. Но ние стигнахме до по-дълбоко разбиране, че когато страданието дойде в нашия все още разбит свят — както ще стане — можем да намерим и Него там.

На теория разбирахме това, но нашето недоумение пред бездънната болка потвърди липсата ни на практика. Просто казано, ние не живеехме това, в което вярвахме, защото никога не сме имали тази възможност. 

Въпреки че бяхме сигурни, че Бог не е източника на нашето страдание, Райън и аз започвахме да научаваме, че нещото, което врагът на душите ни използва срещу нас, може да бъде трансформирано от изкупителната ръка на Бог. Този чудотворен Бог беше в процес на трансформиране на нашата ужасна загуба в покана за по-добър живот. Все още не можехме да го разпознаем, но Бог присъстваше, готвейки се да създаде нещо ново, както прави винаги когато всичко, което виждаме, е тъмно, безформено и празно.

Скарлет ни водеше към дълбокото. Но за да отидем там, трябваше да сме готови да изключим нашия първоначален инстинкт да разсеем, притъпим или преодолеем болката си. Трябваше да устоим на импулса да отклоним скръбта си или да се борим със своята съкрушеност. Трябваше да отхвърлим необходимостта да разберем как това може да бъде пренаписано в история за успех. Трябваше да навлезем така, както е. 

Величието на небето се състои в това, че се ражда в ниските места. Разкрива се, когато Исус може да влезе в живота на онези, които осъзнават нуждата си от него: жена, хваната в прелюбодеяние, разгорещен празнословец, терорист, крадец, отчаян мъж и неговия син, починал странник... майка, която се взира в празен ултразвуков екран. Небето не е просто дестинация; то е Божият Дух, който пише история за изкупление точно тук и сега.

По какъв начин загубата ти променя твоя възглед за Бог? Успя ли да усетиш Божието присъствие („Бог с нас“) дори докато страдаше – защо или защо не?