Скърбене с надежда след спонтанен аборт и загуба от Адриел БукърПример

Ден трети

Венец вместо пепел

Писание: Исая 61:3

Ще откриеш това, докато скърбиш: някои дни ще имаш силата да се потопиш дълбоко в Исус – и той ще те срещне там. През други дни едва ще успееш да се помръднеш в неговата посока — и той отново ще те срещне там. Божията благодат е достатъчно голяма за всеки ден. 

Той не зависи от нашата сила, издръжливост, прецизност или духовни мускули. Всичко, което е необходимо, е най-малкото ни желание, най-слабото ни „да“ и той ни привлича към себе си. Нашата слабост освобождава неговата сила. Неговата мощ се проявява в нашата зависимост. Хората имат забележителна способност да издържат на трудности, когато потърсят вътрешната си сила, но когато източникът на вътрешната ти сила идва от нещо — Някой — по-голям от теб, резервоарът е по-огромен, отколкото смееш да си представиш. 

Страданието не избира слабите или силните, верните или неверните. То избира човека. Когато си уловена от вълни, които са по-големи от способността ти да останеш над повърхността, трябва да позволиш на сърцето си да усети болката чак до дъното, така че когато стигнеш до там, да можеш да видиш, че все още си жива. Все още има надежда. От дъното можем да започнем да се лекуваме по пътя обратно към повърхността. Човешкото сърце е крехко, да, но също така е по-устойчиво, отколкото си признаваме.

Дълбочината не е наш враг или нещо, на което трябва да се съпротивляваме. Но тя привлича вниманието ни. Независимо в каква форма е, страданието винаги привлича вниманието ни. То няма да бъде облекчено когато го сравниш с по-голямо или по-малко страдание или дори с твоето възприятие за него. Твоята болка е твоя болка и тя заслужава достойно признание, защото оттам започва лечението. 

Да назовем по име нашето страдание не означава да се определяме от него. По-скоро това означава откровено да признаем нуждата си в присъствието на Исус. Нашето смирение ни освобождава да получим неговата благодат. Това е неговият венец вместо нашата пепел – великата размяна, Божия отговор на нашата болка. 

Настоящото ни страдание е най-доброто напомняне, че животът ни дава повече, отколкото можем да понесем, точно затова имаме нужда от Исус. 

Усещала ли си силата да се „потопиш дълбоко“? (Защо или защо не?) По какви начини твоята скръб е повлияла на връзката ти с Бог?