Скърбене с надежда след спонтанен аборт и загуба от Адриел БукърПример

Ден четвърти

Да дойде Твоето царство

Писание: Матей 6:10

Когато Исус ни показва как да се молим в Матей 6:10, Той призна в своята молитва, че Божията воля не винаги се изпълнява на земята, но ние трябва да се молим да бъде. 

Бебета умират преди да се родят. Насилието опустошава общности. Затворници са бити и измъчвани. Нации затварят очи пред геноцида, който се случва в съседство. Расизмът убива мечти и отнема животи. Злоупотребата унищожава семейства. Егото корумпира правителства. Нехайството и апатията разрушават океани и гори. 

Можем да гледаме новините и да видим, че Божията воля не винаги се случва; изглежда очевидно, че чудовища като ужаса на войната не представляват Божието сърце или намерение. Но какво да кажем, когато това е нашият живот, нашето бебе? Вярваме ли тогава? Вярваме ли, че молитвата на Исус все още е актуална? 

Да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята.

Ние страдаме, защото живеем в свят, в който нещата не са такива, каквито трябва да бъдат. Това не е Божия замисъл; ние не сме създадени да страдаме. Човешката история започва в Битие глава 1, а не в глава 3. 

Страданието съществува, но не защото това е Божието намерение или воля за нашия живот. То съществува, защото Той ни е създал със способността да обичаме, а любовта винаги изисква свободна воля – не може да бъде принудена. Със свободната воля на човечеството дойде прекрасната, ужасна способност да се бунтува срещу Любовта. Нашият бунт в градината насочи света към страдание и то все още продължава и днес, оставяйки разрушение след себе си. 

Това не беше Божията воля тогава и не е Божията воля сега. 

Всички тези години след Едем, ние все още стенем под тежестта на скръбта. Исус дойде, но ние все още го чакаме да дойде отново. Той ни спаси от самите нас и все още ни спасява, докато се пробуждаме за Неговата цел в живота си. Божието царство е близо и всеки ден то се утвърждава, докато живеем в него и позволяваме на Бог да ни изцели и да изцели творението чрез нас. 

Но междувременно в нас остава напрежение. От една страна държим обещанието за надежда и изкупление, а от друга – реалността на свят, все още заразен с бунт. Това е причината да продължаваме да се молим: Да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята. Дано да е така.

Окуражаващо или обезсърчаващо ли е да знаеш, че някои от молитвите на Исус остават без отговор? Защо? Това променя ли факта, че Бог ще има последната дума, когато дойде отново?