Свещена почивка 5-дневен план за четенеПример

ВТОРИ ШАНС

Почивката е свещена, дори когато отказваме да го признаем. Необходимостта да се откъснеш, за да може тялото ти да има периоди на мир, се корени в нашата анатомия. Трябва да имаме възможности за възстановяване. Умът трябва да спре да мисли. Тялото се нуждае от почивка от движението. Емоциите трябва да се освободят. Сетивата искат да бъдат успокоени. Нуждаем се от общуване, за да намерим почивка в другия. Душата ни копнее да се потопи в създадената около нея красота, а нашият дух се стреми към връзка със свещеното.
В деня, когато напусна болницата, Синтия остави на персонала бележка, написана на ръка. "Благодаря ви. Никога няма да забравя добротата, която показахте, любовта, която споделихте и грижите, които положихте. Но най-вече, никога няма да забравя коя бях, когато бях във вашето присъствие. Вие ме направихте по-добра." Думите на Синтия бяха предназначени за нейния медицински екип, но те отразяват сърцето на мнозина.

Изцелението се случва, когато отделим време, пространство и благодатта да бъдем в присъствието на Бог в средата на нашия натоварен живот. Това, за което Синтия беше най-благодарна, не беше нещо, което се правеше в болницата. Болницата просто се оказа мястото, където животът й беше съживен. Това беше мястото, на което тя намери посока, която промени живота ѝ. Насред бъркотията, травмата, болката, тя откри себе си. Сестрата, която ми показа бележката, имаше сълзи в очите. Синтия не беше сама по пътя си; никой от нас не е. Всички сме свързани като част от човечеството. Понякога преди да сме готови да допуснем другите, първо трябва да се преборим с най-големите си трудности.

На мястото на трудностите, сърцето на Синтия се изпълни с мир, разбиране и откровение. Мястото, където се сблъскват страхът ни да бъдем съкрушени и страхът да останем същите. Мястото, където нещата са трудни и животът става тежък. Изцелението и цялостността изискват да изпълнят живота ни и да ни направят по-добри. Това е дело на почивката. Почивката те кара да си спокоен и да се стремиш да опознаеш Бог. Призовава те да погледнеш по-дълбоко в себе си и в обкръжението си. Принуждава те да спреш.

Често гледаме на живота сякаш през прозореца на състезателна кола. Почивката те призовава да забавиш темпото и да живееш пълноценно. Предизвиква те да замениш размазания шеметно преминаващ пейзаж с аромата на бор по живописния маршрут на живота ти. Да се насладиш на всичко и да го изживееш. Почивката не е просто да натиснеш бутона "пауза" в твоя ден. Почивката не е просто да спреш. Почивката е изпълване, възстановяване, обновяване, съграждане, регенериране, прекрояване и поправяне. Почивката съдържа в себе си идеята за "наново", защото изисква от нас да се върнем към предишно състояние. Тя е втори шанс. Тя е възможност да поставим отново в ред всичко, което се е отклонило от най-доброто, предоставено ни от Бог.