Свещена почивка 5-дневен план за четенеПример

ПОГЛЪЩАЩ ОГЪН

Трябва да има карта „Освобождаване от отговорностите“, която да можеш да изиграеш в дните, когато животът е твърде труден, когато всичко в теб иска просто да спре за момент. Тази мисъл мина през ума ми, докато лежах изпъната на пода във фоайето.

Никога не съм знаела колко необичайно лечебни могат да бъдат студените дървени дъски за тялото. Никога не съм осъзнавала многото аспекти на спокойствието и почивката, когато си легнеш умишлено. Мирът идва в много форми. През този ден дойде с десетминутна отсрочка насред хаоса, в който се беше превърнал живота ми. Нямаше време да се откъсна и да го направя както трябва. Нямаше време за дълги, проточени ритуали за мен. Нямаше маникюр-педикюр. Без горещ чай и бисквити. Без карамелено макиато. Без вана със сол от Мъртво море.

Не, в този ден времето нямаше да ми позволи да погреба изтощението си в някой от нормалните си пороци. И така, направих това, което всеки разумен напълно изтощен човек би направил, след като вземе децата от детската градина. Поставих ги пред телевизора с лека закуска и легнах на пода. Изпънах гърба си на дъските с длани надолу и затворих очи. В този момент на съсредоточена почивка почувствах как мирът се раздвижва в тялото ми.

Мирът дойде бавно. Сякаш самият Бог вдъхна божествено дихание, освобождавайки нова сила в мен. Вдишах го. Вкопчих се в момента, имах нужда да продължи още малко. Имах нужда от още повече, за да задоволя копнежа си за почивка. Не желание за повече сън, а копнеж за свобода и безтегловност. Като се замисля, може би имах нужда не да бъда изпълнена, а по-скоро изпразнена. Независимо в коя посока течеше енергията, нещо мощно се случваше на онзи под.

Гласовете на децата ми кънтяха от смях, докато се радваха на лудориите на анимационния филм, който гледаха. Вътрешно се смеех заедно с тях. Усмивката на устните ми беше смутена само от кучето, което ближеше лицето ми и малкото дете, което пълзеше по крака ми. Беше небрежен мир, но беше мой. Беше мир насред умствена буря.

Мога да се оплача, но би било безсмислено. Ако съм напълно честна, аз съм си виновна за тази буря. Аз я създадох. Аз я подхраних. Непрекъснато привличах и други в нея. Не исках да го правя. Това е просто реалността от живота, който създадох.

Разбираш ли, аз съм активна личност. Ако не се занимавам с нещо, това е загуба на време. Поне така си мислех допреди няколко години, когато се озовах в странната позиция да гледам лицето на самодоволния ми съпруг, който ме питаше: „Какво, за бога, правиш на пода?“ Само един отговор ми дойде наум — бърнаут.

Образът, който изникна в ума, беше на разпалка, погълната от огън. Аз бях разпалката. Бях в бърнаут и животът, който бях създала, поглъщаше всичко, което притежавах. Но в този ден се запалих, погълната от вечен огън. Огън, който имаше силата да унищожи тежестта на заетостта и да запали глада да се докосна до източника на тази странна, небрежна почивка, която открих. Гладът, да се приближа до свещеното светилище на почивката.