Свещена почивка 5-дневен план за четенеПример

ДАЙ СИ ПОЧИВКА

Неслучайно кръстих най-малкия си син Исая. Именно в книгата на Исая започнах да чувам сърцето на Бог по темата за почивката. Истината на това писание лежеше на раменете ми като кашмирен шал в хладен есенен ден. Топлината му е всеобхватна и удовлетворяваща. Истината дойде в момент, когато нямах никакви извинения. Бях на дъното, изтощена и угасваща. В Исая 30: 12–15 Бог говори на хората за многото обещания, които им казал да очакват в живота си. Страхотни обещания, които тепърва щели да видят. Закъснението обаче ги направило скептични към Неговата вярност. Трудните времена ги накарали да поставят под въпрос Неговата любов. Той им обяснява, че не по Негов избор те не видели изпълнените обещанията; това било по техен избор.

Така аз тълкувам отговора Му: „Мразиш словото, което ти казвам. Предпочиташ да се довериш на система, която те е забивала в земята и да разчиташ на тази система повече, отколкото би разчитал на Моя начин. Ето защо си в ситуацията, в която се намираш сега. Не вярваш в истината и това недоверие е висока стена, през която се страхуваш да преминеш. Но трябва да я преминеш, защото ако останеш в същото положение, това ще доведе до колапс или срив, които ще дойдат внезапно. Ще бъде като съд, безмилостно разбит на земята, оставяйки след себе си неузнаваеми парчета. Ще останат само парчетата от обещанието. Чуй сега решението. Ще бъдеш спасена като се завърнеш и си починеш, в тишината и доверието ще бъде твоята сила. Но ти не желаеш. Не желаеш да направиш това просто нещо. Съпротивляваш се да направиш това, което идва естествено. Предпочиташ да направиш трудното. Предпочиташ да се бориш, отколкото да си почиваш. Предпочиташ да работиш с чувство на задължение, отколкото да се научиш да се отдадеш на мира. Предпочиташ да се бориш за всяко благословение, отколкото да вярваш, че добротата ще те следва. Предпочиташ да видиш, преди да повярваш. Страхуваш се от почивката.“

Той беше прав; Страхувах се от почивката. Имах пълното право да се страхувам от нея. Почивката е плашещо предложение, когато си работил за всичко, което имаш. Не съм се радвала на привилегии от раждането си. По-добрият живот дойде със сериозна цена, най-ценната от която беше моята душа. Вече не намирах тази цена за приемлива в живота си. Не е приемливо и за твоя живот. Време е да си починеш. Време е да спрем с оправданията и причините да поддържаме статуквото. Време е да оставим настрана идеята, че целият смисъл е в непрекъснатата работа.

Време е да спрем да се опитваме да изпълним всяко обещание с цената на кръв, пот и сълзи. Време е да се върнем към началото, когато почивката е била необходима, когато е била свещена. Когато тишината не била слабост и доверието не било нещо, от което да се страхуваш. Там, където ги виждаме такива, каквито наистина са, нужните съставки за живот, който си струва да се живее. Върни се към почивката, тишината и доверието, както елена се връща към потока. Върни се към източника на силата си и по този начин ще бъдеш спасен.