Лука 18

Притча за съдията и вдовицата

1Иисус им показа с притча, че трябва винаги да се молят и да не падат духом, 2#Лк. 11:5-8като рече: „В един град имаше съдия, който нито от Бога се боеше, нито от човек се срамуваше. 3В същия град имаше една вдовица. Тя все идваше при него и казваше: „Защити ме от моя противник!“ 4Той дълго време не искаше, но после си рече: „Макар и от Бога да не се боя, и от човек да не се срамувам, 5понеже тази вдовица ми досажда, ще я защитя. Иначе постоянно ще идва да ме безпокои“.“ 6Тогава Господ рече: „Чуйте какво казва този неправеден съдия! 7А нима Бог ще се забави да защити избраниците Си, които викат към Него денем и нощем? 8Казвам ви, ще ги защити много скоро! Но когато дойде Синът човешки, ще намери ли вяра на земята?“

Притча за митаря и фарисея

9На онези пък, които бяха уверени в себе си, че са праведни, и презираха другите, каза следната притча: 10„Двама човека влязоха в храма да се помолят: единият фарисей, а другият митар. 11Фарисеят застана и се молеше така в себе си: „Боже, благодаря Ти, че не съм като другите хора – грабители, неправедници, прелюбодейци, или като този митар, 12#Лк. 5:33; 11:42постя два пъти в седмицата, давам десятък от всичко, което придобивам.“ 13А митарят стоеше назад. Той не смееше дори да повдигне очи към небето, а се удряше в гърдите и казваше: „Боже, бъди милостив към мене, грешника!“ 14#Мт. 23:12; Лк. 14:11; 1 Пет. 5:6Казвам ви, че този си отиде у дома оправдан повече, отколкото онзи. Защото всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен, а който се смирява, ще бъди въздигнат.“

Иисус Христос благославя децата

Мт. 19:13-15; Мк. 10:13-16

15 # Мт. 18:3; 19:13-15; Мк. 10:13-16 Донасяха при Него и деца, за да положи ръка върху тях. Но учениците, като видяха това, ги възпираха. 16Тогава Иисус повика децата и рече: „Оставете децата да идват при Мене и не им пречете. Защото на такива е Божието царство. 17Истината ви казвам: който не приеме Божието царство като дете, няма да влезе в него.“

За опасностите от богатството

Мт. 19:16-30; Мк. 10:17-31

18 # Мт. 19:16-30; Мк. 10:17-31 # Лк. 10:25 Някакъв началник Го попита: „Учителю благ, какво да извърша, за да наследя вечен живот?“ 19Иисус му рече: „Защо ме наричаш благ? Никой не е благ освен един Бог. 20#Изх. 20:12-16; Вт. 5:16-20Знаеш заповедите: не прелюбодействай, не убивай, не кради, не свидетелствай лъжливо, почитай баща си и майка си.“ 21А той отговори: „Всичко това съм спазвал от младини.“ 22#Лк. 12:33; Деян. 2:45; 4:34-35Като чу това, Иисус му каза: „Още едно не ти достига. Всичко, което имаш, продай и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небето. Тогава ела и върви след Мене.“ 23А той, като чу това, натъжи се, защото беше твърде богат.

24Като видя, че той се натъжи, Иисус рече: „Колко мъчно ще влязат в Божието царство онези, които имат богатство! 25Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.“ 26Като чуха това, рекоха: „А кой може да се спаси?“ 27Иисус отговори: „Невъзможното за хората е възможно за Бога.“

28Тогава Петър каза: „Ето ние оставихме всичко и Те последвахме.“ 29#Лк. 14:26А Той им рече: „Истината ви казвам: няма никой, който е оставил къща, родители, братя, сестри, жена или деца заради Божието царство 30и да не получи много повече в днешно време, а в идващия век – вечен живот.“

Трето предсказание за страданията и възкресението

Мт. 20:17-19; Мк. 10:32-34

31 # Мт. 20:17-19; Мк. 10:32-34 # Лк. 9:51; 13:22; 19:28 И като повика при Себе Си дванадесетте ученици, Иисус им рече: „Ето отиваме в Йерусалим и ще се изпълни всичко, писано чрез пророците за Сина човешки. 32#Лк. 9:22,44; 17:25; 24:7,26,46Защото ще Го предадат на езичниците, ще Го поругаят, ще Го оскърбят и оплюят, 33ще Го бичуват и убият. И на третия ден ще възкръсне.“ 34Но от това те нищо не разбраха. Тези думи бяха неясни за тях и те не знаеха за какво им говори.

Излекуване на слепия в Йерихон

Мт. 20:29-34; Мк. 10:46-52

35 # Мт. 20:29-34; Мк. 10:46-52 Когато Иисус се приближаваше към Йерихон, един слепец седеше край пътя и просеше. 36И като чу да минава край него народ, той попита какво е това. 37Казаха му, че Иисус от Назарет минава. 38Тогава той извика: „Иисусе, Сине Давидов, смили се над мене!“ 39Тези, които вървяха напред, го смъмриха да мълчи, но той още по-силно завика: „Сине Давидов, смили се над мене!“ 40Иисус се спря и заповяда да го доведат при Него. А когато онзи се приближи до Него, го попита: 41„Какво искаш да сторя за тебе?“ Той отвърна: „Господи, да прогледна.“ 42#Лк. 7:50; 8:48; 17:19Иисус му рече: „Прогледни! Твоята вяра те спаси.“ 43И той веднага прогледна и тръгна след Него, славейки Бога. И целият народ, като видя това, отдаде възхвала на Бога.

Выбрано:

Лука 18: НП

Выделить

Копировать