Лука 19

Иисус Христос на гости у Закхей

1След това Иисус влезе в Йерихон и тръгна през града. 2И ето един човек на име Закхей, който беше началник на митарите и богат, 3искаше да види кой е Иисус, но не можеше от народа, защото беше нисък на ръст. 4Затова се затича напред, качи се на една смокиня, за да Го види, тъй като Той щеше да мине оттам. 5Когато Иисус дойде до това място, погледна нагоре, видя го и му каза: „Закхее, слез по-скоро, защото днес трябва да бъда у дома ти.“ 6И той бързо слезе и Го прие с радост. 7Всички, като видяха това, зароптаха и казваха: „Отби се при грешен човек.“ 8А Закхей пристъпи и рече на Господ: „Ето половината от имота си, Господи, давам на сиромаси; ако пък от някого съм взел нещо чрез измама, ще го върна четворно.“ 9Тогава Иисус рече за него: „Днес домът на този човек получи спасение, защото и той е син на Авраам. 10#Мт. 18:11Синът човешки дойде да потърси и спаси погиналото.“

Притча за десетте слуги

Мт. 25:14-30

11 # Мт. 25:14-30 # Деян. 1:6 И докато те слушаха думите Му, Иисус продължи с една притча, тъй като беше близо до Йерусалим и те мислеха, че сега ще се открие Божието царство. 12Той каза: „Един благороден човек се отправи за далечна страна, за да получи царска власт и да се върне. 13И като повика десетима свои слуги, даде им десет мини и им рече: „Вложете ги в нещо, докато се върна.“ 14Но съгражданите му го мразеха и изпратиха след него пратеници, които да известят: „Не искаме той да царува над нас.“ 15Когато той се завърна с царска власт, каза да повикат онези слуги, на които бе дал парите, за да узнае кой какво е припечелил. 16Дойде първият и рече: „Господарю, твоята мина припечели десет мини.“ 17Той му рече: „Хубаво си направил, ти си добър слуга! Понеже беше верен в толкова малко, бъди властник над десет града.“ 18Дойде вторият и каза: „Господарю, твоята мина принесе пет мини.“ 19Рече и на него: „И ти бъди над пет града.“ 20Дойде и друг и каза: „Господарю, ето твоята мина, която пазех в кърпа. 21Боях се от тебе, защото си жесток човек: взимаш, което не си оставял, и жънеш, което не си посял.“ 22Господарят му рече: „С твоите уста ще те съдя, лукави рабе! Ти знаеше, че съм жесток човек, взимам, което не съм оставял, и жъна, което не съм посял. 23Тогава защо не даде парите ми на лихварите, та когато аз дойда, да ги получа с лихва?“ 24И рече на присъстващите: „Вземете от него мината и я дайте на онзи, който има десет мини.“ 25Те му рекоха: „Господарю, той има десет мини!“ 26#Мт. 13:12; 25:29; Мк. 4:25; Лк. 8:18Но той отвърна: „Казвам ви, на всеки, който има, ще се даде, а от онзи, който няма, ще се отнеме и това, което има. 27А онези мои врагове, които не поискаха да царувам над тях, доведете тук и посечете пред мене“.“

Влизане на Иисус Христос в Йерусалим

Мт. 21:1-11; Мк. 11:1-11; Йн. 12:12-19

28 # Мк. 11:1-10 # Лк. 9:51; 13:22; 17:11; 18:31 Като каза това, Иисус тръгна нататък по пътя за Йерусалим.

29 # Мт. 21:1-11; Йн. 12:12-19 А когато наближи до Витфагия и Витания при планината, наричана Елеон, изпрати двама от учениците Си, 30като им каза: „Идете в отсрещното село. Като влезете в него, ще намерите едно вързано осле, което никой човек още не е възсядал; отвържете го и го доведете. 31И ако някой ви попита защо го отвързвате, кажете му тъй: „То е нужно на Господа“.“ 32#Лк. 22:13Изпратените отидоха и намериха всичко така, както им бе рекъл. 33А когато отвързваха ослето, стопаните му им рекоха: „Защо отвързвате ослето?“ 34Те отговориха: „То е нужно на Господа.“ 35Тогава го доведоха при Иисус, намятаха дрехите си върху ослето и помогнаха на Иисус да се качи на него. 36И докато Той минаваше, постилаха дрехите си по пътя. 37А когато беше вече близо и преваляше Елеонската планина, цялото множество ученици радостно започнаха с висок глас да славят Бога за всички чудеса, които бяха видели, 38#Пс. 118:26; Лк. 2:14; 13:35и казваха:

„Благословен е Царят, Идващият в името на Господа! Мир на небето и слава във висините!“

39Някои от фарисеите сред народа Му рекоха: „Учителю, възпри учениците Си!“ 40Но Той отвърна: „Казвам ви, че ако тези млъкнат, камъните ще завикат.“

41 # Лк. 21:5-6,20-22 А когато наближи и видя града, заплака за него 42и рече: „Да беше и ти узнал поне в този ден какво ти носи мир! Но сега това е скрито от очите ти. 43Защото ще настанат за тебе дни, когато враговете ти ще те заградят с окопи, ще те обкръжат и отвсякъде ще те притиснат. 44И ще съсипят тебе, и децата ти ще избият, и няма да оставят в тебе камък върху камък, защото ти не узна времето, когато Бог те посети.“

Изгонване на търговците от храма

Мт. 21:12-17; Мк. 11:15-19; Йн. 2:13-22

45 # Мт. 21:12-13; Мк. 11:15-17; Йн. 2:14-17 И като влезе в храма, започна да гони онези, които продаваха и купуваха в него. 46#Ис. 56:7; Йер. 7:11Тогава им рече: „Писано е: „Домът Ми е дом за молитва“, а вие го превърнахте в разбойнически вертеп.“

47 # Мк. 11:18-19; Лк. 20:19-20; 22:2; Деян. 5:26 # Мт. 26:55; Лк. 21:37; 22:53 И поучаваше всеки ден в храма. А първосвещениците, книжниците и народните стареи търсеха как да Го погубят. 48Но не знаеха какво да сторят, защото целият народ се бе струпал около Него да Го слуша.

Выбрано:

Лука 19: НП

Выделить

Копировать