Разговори с БогаПример

Господният глас рядко е силен. Святият Дух често шепне. В случаите, когато Той внимателно показва загриженост, е много добра идея незабавно да се отдалечим от потенциалния капан. По същия начин, когато Той тихо ни посочва благословия, ние можем да изберем да се покорим и да пристъпим към тази възможност с вяра. Господ не винаги ни помазва повече от веднъж, така че трябва да бъдем внимателни към Неговия глас и да действаме.

В един летен следобед получих подканване, което решително промени посоката ми. Няколко от моите деца посещаваха малко християнско училище в нашия район. Член на настоятелството, който беше и мой личен приятел, се обади да попита дали не бих обмислила да кандидатствам за учител по писане в прогимназията за следващия учебен срок.

Каква неочаквана идея. Спомням си добре умственото претегляне и обмисляне, което се случи зад маската на моя глас по телефона. Първо дойдоха негативите: имах образование в областта на изкуствата. Почти нищо не знаех за писането на учебни програми. От години не бях работила извън дома си. Да преподавам извън нашия дом със сигурност би нарушило стабилната ни семейна рутина. Тази позиция ще изисква значителна работа - уф! Дори не знаех откъде да започна. И защо да мисля, че ще наемат мен, вместо някой по-компетентен учител, кандидатстващ за длъжността?

Следваха възможностите: Ами ако това беше възможност да компенсираме разходите за обучение? Дори малък допълнителен доход би благословил семейния бюджет. Още повече, че обичах да преподавам и бях добра в това. Възможността да преподавам извън дома би могла да бъде добре дошло предизвикателство - ура! Ако Бог ме беше избрал за тази позиция, нямаше ли Неговата мъдрост и сила да съпътстват задачата ми?

В този заплетен момент Господ проговори. Сякаш ръката Му притисна рамото ми - само веднъж и тихо. Това беше всичко. Той посочи, че интервюто за тази конкретна работа е пътят на благословението.

Бях наета още същия месец. До два месеца Господ ми беше разкрил видението за работата. Към третия месец писах учебна програма, общувах с ученици и - изненада! - напълно се наслаждавах на процеса. Сега знам, че без това предизвикателство нямаше да имам уменията или увереността да напиша книгата за молитвата, която последва. Много бяха благословенията след тази една единствена стъпка на послушание.