Разговори с БогаПример

Като майка, обучаваща децата си у дома, използвам част от лятото, за да си поставям цели и да подреждам учебната програма. Лятото на 1999 г. не беше по-различно, освен че бях двойно по-концентрирана, защото очаквах седмото ни бебе през октомври. Трябваше да обмисля всичко внимателно, докато все още имах време да мисля.

След много планиране остана едно сериозно решение. Самюел, който тъкмо навършваше четири години, имаше проблем с речта. Подозирах, че логопед може да помогне. Но в учебен график, в който нещо толкова безобидно като това да отговориш на телефонно обаждане може да обърка всичко, часовете за терапия по средата на деня могат потенциално да причинят разсейване в семейството. От друга страна, какво щеше да стане, ако тази година беше най-добрият момент за Самюел да усвои речта, а аз бях твърде мързелива, за да го водя на едни най-обикновени уроци?

Отлично си спомням съботния следобед, когато се отправих на разходка и разговор с Господа. Казах Му го по следния начин: „Ето какво трябва да знам: Трябва ли Самюел да ходи на логопедична терапия тази година или мога да изчакам, докато стане на пет?“ Беше толкова просто и толкова специфично. Последва тишина, но аз не се смутих. Господ със сигурност щеше да ми покаже. Знаех, защото Той винаги го беше правил и преди. Затова се приготвих да слушам.

Следващият ден беше неделя и семейството ни беше в църквата, както обикновено. Когато дойде време за проповедта, нашият пастор Джесика Мофат ни изненада, като премина през централната пътека, облечена в пълен костюм като Сузана Уесли (майка на Джон Уесли, основател на методистката деноминация). В последващия монолог тя описа с английски акцент, от първо лице, какво е да си майка на деветнадесет деца! Много пъти описваше как разчита на Бога и след това стигна до притеснението си за нейния син Самюел. Наострих уши. „Сузана“ продължи, като обясни, че Самюел Уесли е бил на пет години и никога не бил казал дори една дума. Изведнъж един ден той започнал да говори с цели изречения.

Слушайки от мястото си на третата скамейка вляво, чувах Господния глас. „Самюел няма нужда да говори, докато не навърши пет години. Изчакайте до следващата година за логопед.“ Какъв мир, каква увереност съпътстваха плановете ми за есента. През следващата година Самюел проговори и артикулацията му драстично се подобри.

Господ иска да Му задаваме конкретни въпроси и да се ръководим от Неговата воля. Искрено се интересува от детайлите.