Разговори с БогаПример

Много пъти Господ говори чрез семейството, приятелите, пасторите, или дори чрез автори, с които никога няма да се срещнем. Точно както Словото на Господа дошло до Давид чрез Натан, до Естир посредством чичо ѝ Мардохей, и до Тимотей чрез Павел, ние можем дълбоко да бъдем повлияни от насърчението и примера на другите.

Мога да споделя стотици истини, събирани от мен, седейки покрай ментори. Всъщност дневниците ми са претъпкани с този тип мъдрости, но ще се огранича до една.

Преди няколко години имах честта няколко пъти да се срещна с ментор, чиито прозрения се оказаха доста практични. Когато я попитах относно склонността ми да поемам лидерството, а после да ми се иска да се оттегля, тя ми обясни, че това, което започва със самонадеяна вяра, може да приключи със съмнение в себе си. Духът подскача и се издига, а свитата душа шепне: „Какво си мислеше? Защо пое такъв риск? За Бога, върни се!“

За да демонстрира това, тя издърпа един стол в центъра на стаята и стъпи върху него, за да изобрази приемането на нова възможност за лидерство. Тя ме обнадежди, че когато Бог ме подкани да „пристъпя напред“, трябва да събера достатъчно смелост, да остана във вярата и да видя гледката от новата позиция. Тогава, ако Господ нареди това, да заповядам на душата си да пристъпи напред, до изпълнения ми с вяра дух, вместо да ѝ позволявам да изисква бързо отстъпление.

Все още действам според този съвет. Понякога буквално отивам сама в стаята, която представлява лидерското предизвикателство, поставям един стол по средата, на пода, и стъпвам върху него. От тази наблюдателница разглеждам стаята и обмислям авторитетната позиция, към която Господ ме е призовал. Все още стоейки отгоре, се моля за другите и за себе си. Тогава, на глас, заповядвам на душата си да остане на новата позиция и да бъде в мир. Казвам „да“ на Господ и „не“ на съмненията си. Този съвет е станал желязна мъдрост в живота ми - гласът на Бог, предаден чрез доверен наставник.