Разговори с БогаПример

В началото на деветдесетте години с Ричард (съпруга ми) започнахме да обсъждаме възможността да сменим църквата, в която членувахме от почти десет години. Копнеехме за по-модерен стил на поклонение и не виждахме признаци на промяна. След много месеци сведохме избора до две или три църкви и се подготвяхме за промяната.

Междувременно се бяхме уговорили да присъстваме на уикенд за духовно обновяване. Мъжете се събираха първи, а женският лагер беше два уикенда по-късно. Бяхме развълнувани от възможността да заминем на почивка заедно с Господ в този период „между църквите“.

Седемдесет и двата часа на Ричард се превърнаха в лично съживление - видях го по лицето му, когато той влезе на вратата в онази неделна вечер. Докато той разказваше, започнах сериозно да копнея за собствения си предстоящ лагер.

След като сподели много подробности, той накрая премина към темата, която тактично бе запазил за последно. Говорейки внимателно, той обясни, че по време на лагера Господ му е разкрил, че не трябва да напускаме нашата църква - трябва да останем вкоренени. Когато успях да отговоря, яростно изричах, че Господ със сигурност не е разкрил този факт на мен и че той очевидно не е разбрал Бог, на което той мъдро отговори, че просто ще изчакаме и ще видим.

През последния ден от моя лагер, Господ говори и с мен. В един момент бях в блажено неведение, а в следващия разбрах категорично: трябваше да останем в нашата църква. Точка. Моята предопределена воля се сблъска с Божията здрава, непоклатима воля като бърза кола, която се разбива в укрепена стоманена мантинела.

Разтърсена и слаба, започнах да плача от сълзи на искрена скръб. От мен се искаше покорство. От нас се искаше да останем, но в онзи момент не можех да разбера Божиите разсъждения. Минаха много години, за да разберем защо. Междувременно избрахме да се покорим и останахме.

Последваха дълбоки прорези в моето арогантно поведение (ох!), последвани от уроци в смирение - (двойно ох!). Някои от най-съкровените ми житейски уроци бяха придобити, защото се подчинявах и бях принудена да ги науча.

За моя изненада нашата църква също претърпя обновление във време, нежно определено от Бог. Сега от опит знам, че Господ може да промени всеки - дори мен. Да видя съживлението в моята църква си заслужаваше чакането. Благословията винаги следва покорството.