Разговори с БогаПример

Да възприемам и да се наслаждавам на Божия глас се превърна в най-вълнуващото приключение в живота ми. Гласът Му носи Неговата същност и прегръдка. Докато говори, Той ме завладява със Своята любов. Затова слушането на гласа Му е среща с Него.

Опитът е доказал, че не е нужно да се страхувам, че Исус ще заговори, защото гласът Му носи Неговото присъствие и Неговата Личност е винаги мила - дори когато ни поправя. Той ни почита така, както младоженецът почита своята булка. Неговата постоянна доброта ме учи да Му се доверявам.

Първият знак за мен, че Господ говори, е, че гласът Му спира вниманието ми. Понякога Неговата комуникация е безпогрешна. Но думите Му също могат да звучат като моите собствени мисли и въображение, или като принос на хората около мен. Тогава се чудя: „Господ ли говори или съм заблудена само от собствения си ум, воля и емоции?“

Веднъж попитах Господа за дилемата да идентифицирам гласа Му. Това, което Той разкри, ме изненада. Той каза, че в деветдесет процента от времето, когато спирах достатъчно дълго, за да се запитам дали Той говори, това наистина беше Неговият глас. Тогава бях ужасена, защото толкова често бях отхвърляла шепота Му, което водеше до явно непокорство. Моето правило: Ако трябва да спра и да се запитам: „Това Господ ли е?“ - вероятно е Бог! После мога да разсъждавам как да постъпя, но първо трябва да призная, че Той говори.

Сега копнея за Господната комуникация. Неговите мисли са чиста мъдрост, толкова противоположна на естествените ми наклонности. Когато говори, Той носи истината, разширявайки ограниченото ми разбиране с Неговите съвети. В разгара на Неговото ново откровение или наставление често откривам, че разбирането ми се е изместило толкова неочаквано, че в един миг не знам или не съм наясно; а в следващия миг знам нещо толкова категорично, че неволно си казвам: „О! Сега разбирам.“

Докато духът ми възприема Неговото общуване и свойствено присъствие, спокойствието често навлиза в мен и се разпространява, или чиста радост се издига отвътре. Понякога следват спонтанни, неканени сълзи. Мисля, че Неговата доброта предизвиква у мен отговор на много нива. Гласът Му призовава моя отговор, който се превръща в следващата част от текущия ни разговор.