Завръщането: Не е твърде късно и никога не си твърде далечПример

Исус е достатъчен

Чели сме много разкази за хора, които успешно преодоляват препятствия като част от процеса на завръщането. Някой преминава от болест към изцеление, от страдание към радост, от загуба към печалба. Тези разкази са силни и насърчителни. Но какво правим, когато земното завръщане е невъзможно? Какво да правим, когато любим човек е починал, или бизнесът ни е фалирал, или разводът е окончателен? Какво да правим, когато реалността е такава, че проблемът няма да бъде разрешен в този живот?

За отговор можем да се обърнем към разказа за Илия и вдовицата в 3 Царе 17:8-20. В началото на разказа Илия се е установил на изток от река Йордан при потока Херит, където всеки ден Бог се грижи за него. След време обаче Бог казал на Илия да се отправи към Сарепта, където една вдовица щяла да се погрижи за него. Вдовицата не била богата - това се вижда веднага от текста. Тя имала син и тяхната храна също била на свършване.

Пророкът намерил вдовицата и помолил за малко вода в съд и за малко хляб. „Защо пък не,“ казала тя, или нещо подобно. „Остава ми само шепа брашно вкъщи и малко масло в стомната. Ще използвам тези съчки, които събирам, за да наклада огън, когато се прибера. Ще използвам тези последни остатъци от моето масло и брашно, за да опека едно последно ядене за себе си и за сина си. Ще изядем това и после ще умрем. Искаш последната ми храна? Защо не? Ако ти я дам, това само ще ускори края на мъките ни.“

Бил ли си в такова положение? На края на всичко? Не звучи ли налудничаво, че когато сме най-зле, Бог иска нещо от нас? Той ни подканва да Му дадем последното си ядене. Знаеш ли какво представлява това ядене? То е нашето пълно доверие. Когато сме най-слаби и безпомощни, Исус ни приканва да Му поверим всичко, което ни е останало. Той ни кани да Му дадем малкото, което имаме, каквото и да е то. Когато даваме малкото, което имаме, ние Му оказваме пълното си доверие.

В случая на вдовицата, когато тя направила така, както Илия ѝ казал, имало храна всеки ден за Илия, за нея и за сина ѝ. Съдът с брашното не свършвал и стомната с маслото не пресъхвала. Тя дала всичко, което имала, и накрая получила много повече.

Когато Исус е достатъчен в нашия живот, ние се концентрираме върху това, което имаме, а не върху онова, което нямаме. Ние благославяме Бог и не Го проклинаме. Взираме се съсредоточено в Бог и тичаме към него, а не бягаме от него. Вярваме на Бог и не се съмняваме в Него, макар и да не разбираме нашите обстоятелства. Молим Го да вземе половината от това, което е останало, и да направи от него всичко, което Той иска ние да бъдем. Когато за нас няма завръщане, тогава завръщането се състои в това, че Исус ни е достатъчен.

Въпроси

Какво можем да научим от примера на вдовицата в тази история за това как да се доверяваме на Бог с нашите средства, като Му даваме всичко, което имаме, пристъпвайки с вяра?

Когато става дума за проблемите, пред които си изправен, по какъв начин част от решението би могла да се състои в това да предложиш на Исус всичко, което имаш?

Как Исус е разкривал на теб, че Той е стабилната канара сред бурята? Как Той е разкривал на теб, че ти е достатъчен?