Завръщането: Не е твърде късно и никога не си твърде далечПример

Раят на сметището

Историците и археолозите казват, че малкото парче земя, наречено Голгота, където Исус бил разпнат, всъщност е било сметище. Виждал ли си някога сметище отблизо? Мухи жужат наоколо. Лоша миризма във въздуха. Където и да погледнеш, виждаш купчина след купчина с гниещ, вонящ боклук. А Голгота било най-гадния възможен тип примитивно, варварско сметище.

Когато римляните разпъвали престъпници на кръст, често нямало никой, който да прибере телата. Затова войниците сваляли телата от гредите и ги хвърляли в купчината боклуци. После бездомни кучета и други диви животни изяждали плътта от костите. Такова било мястото, където Исус бил разпнат — най-неприятното сметище, което можем да си представим.

Фактът, че Исус казал на разбойника на кръста, че щял да бъде заедно с Исус в Рая, е много значим. Виждаш ли, на този ден, Раят срещнал сметището. Раят бил свързан със сметището, и тази връзка станала чрез Исус.

Днес може да живеем в сметище, но Раят все още може да ни открие. Нашият живот може да е отвратително разхвърлян и около нас може да кръжат мухи, но Исус винаги е близо. Това е чудесна новина, защото дори и да сме в наистина труден момент, никога не трябва да се броим за отписани. Винаги има надежда. Бог е Богът на великото завръщане.

Как започва едно велико завръщане? То произтича от простата вяра и от сърцето, което вярва достатъчно, за да отправи основна молитва: „Исусе, моля Те, спомни си за мен.“ Тази молитва може да бъде казана на един дъх и това е напълно достатъчно, за да промени посоката на нашата вечност. Бог поставил престъпника близо до Исус, защото Бог искал да знаем, че не е нужно да бъдем големи и силни, за да влезем в Рая. Бог не ни благославя заради това, че сме по-добри от някой друг. Ние влизаме в Рая заради една проста молитва на вярата.

В тази молитва ние признаваме, че нямаме нищо, което да предложим на Бог. Ние идваме при Исус безпомощни в нашата болка и отчаяние като разбойници, разпънати на кръст. Гледаме към Исус на кръста до нас и казваме: „Ти си Бог. Ти не си виновен в никакво престъпление. Ти можеш да слезеш от този кръст ако поискаш, но си тук по избор, със специална цел. Моля Те, ще си спомниш ли за мен?“

Понякога хората добавят още думи към тази молитва — това не е проблем. Ти може да знаеш повече по духовните въпроси, отколкото онзи разбойник. Но дори и да знаеш много по-малко от него, това пак не е проблем. Ако всичко, което знаеш, е, че Исус е бил невинен, разпнат за неща, които не е извършил, но в които ти имаш участие, и ако вярваш, че Исус е можел да слезе от онзи кръст, стига да поиска, но е останал на него с цел, и ако искаш от Исус да си спомни за теб, тогава твоята молитва е чута.

Бог ще чуе твоята проста молитва и ще докара Рая в най-обърканите ситуации и животи. Исус не се страхува от тъмнината. Той не се гнуси от вонята на стари гнили кости. Той не се плаши от няколко мухи. Исус ще докара Рая дори и на сметището.

Въпроси

Историята с разбойника на кръста ни показва, че Исус е бил привлечен не към онези, чиито животи са били „перфектни“ и подредени. Каква надежда ти дава това днес?

По какъв начин разбойникът, който помолил Исус за милост, показал, че разбира колко е сериозно положението? По какъв начин ти също си помолил Бог да си спомни за теб?

Какво ти казва тази история за Божията милост? Какво ти казва тя за идеята, че си „стигнал твърде далеч“, за да преживееш завръщане?