Завръщането: Не е твърде късно и никога не си твърде далечПример

Никога не е твърде късно

Божията цел за Самсон била той да свърши нещо феноменално за народа на Бог, и две важни неща му помогнали: (1) великата мисия в неговия живот и (2) невероятната сила в живота му. Този потенциал помогнал на Самсон да свърши някои удивителни неща. Той убил лъв с голи ръце. Той убил трийсет души съвсем сам. Колко хора познаваш, които могат да излязат победители при шанс едно към трийсет?

Но имало нещо у Самсон, което щяло да го проваля отново и отново. Освен необикновената му сила и призвание от Бог, огромна вътрешна битка се разразявала у този мъж - проблемът с жените. Външно Самсон се радвал на Божията благосклонност и Бог продължавал да го използва. Но вътрешно се развихрял ураган.

Този вътрешен ураган в крайна сметка го докарал в ръцете на Далила, която го предала на враговете на Израил - филистимците. Самсон се провалил сериозно. Той бил призван от Бог и определен по рождение да води народа си във време на нужда, но в края на живота си Самсон бил ослепен, затворен и заставен да мели зърно за филистимците. Вътрешният механизъм, който го карал да влиза в незаконни отношения с жени отново и отново в крайна сметка го пречупил.

Последиците от греха били много осезаеми за Самсон. Той бил ослепен и обречен да бъде роб. Но Бог винати е по-велик от всички последици. Историята за изкуплението на Бог е за всеки, който се доверява на Исус за живот и спасение. Сатана може да ни повали, но ние отново ще се надигнем. Истината е, че Сатана ще бъде повален, безвъзвратно и за вечни времена.

Историята на Самсон завършва в храма на Дагон. Там бившият съдия на Израил казал: „Остави ме да напипам стълбовете, на които се крепи къщата, за да се облегна на тях.“ (Съдии 16:26).

Храмът бил препълнен и на покрива имало още три хиляди зрители за това важно събитие. Да, положението на Самсон било излязло извън релси. Да, той бил изоставил Божието призвание за своя живот и си понесъл последствията, но той признал, че Бог все още бил върховната власт и все още можел да направи нещо удивително с неговия живот.

В храма на Дагон, Самсон се молил. И каква молитва била това! „Господи, спомни си за мен.“ (Съдии 16:28). Това не е ли същото, за което се молел разбойникът на кръста в неговата история за завръщане? „Спомни си за мен.“

С последния дъх на Самсон, силата от Бог се върнала у него. Спасението на целия Израил започнало в деня на завръщането с лебедова песен на Самсон.

Това е урокът за нас. Никога не е твърде късно. Никога не сме стигнали твърде далеч. Никога не сме се отдалечили твърде много. Бог винаги е добър и винаги си спомня за нас. Нашата молитва не е за това да си отмъстим на група хора, а за това да получим сила отново, за да можем да живеем за Божията слава. Ние бутаме с всички сили каменните стълбове, които ни държат в робство. Със силата на Бог отново у нас, стените на нашия затвор се сриват.

Въпроси

Какво попречило на Самсон да изпълни всичко, което Бог бил предопределил за него? Как Самсон постепенно позволил на изкушението да го повали и победи?

По какъв начин врагът използва изкушението, за да ни води все по-далече по грешния път? Защо тази тактика е толкова ефективна?

Какво било завръщането с гръм и трясък на Самсон? Какво разкрива неговата история за Божията милост и благодат въпреки нашите недостатъци?