Завръщането: Не е твърде късно и никога не си твърде далечПример

Когато мечтите са посечени

Как бихме могли да разберем човек като Йосиф? Той бил хвърлен в яма, продаден в робство, предаден, затворен, забравен. Но неговата история е по-близо до нашата, отколкото ни се струва на пръв поглед.

Някога бил ли си изоставен? Забравен? Продаден? Някога пресъхвала ли е твоята надежда? Някога забивали ли са ти нож в гърба? Може би ти се е случвало тъкмо да насочиш нещата в правилната посока, след което животът изведнъж да се срине. Удивително е как Йосиф минал през всичко това и въпреки това успял да разбере, че Бог работил върху него през цялото време.

Това е голямата история на Йосиф. Дори когато му провървяло за втори път, всичко изведнъж му било отнето отново. Случвало ли ти се е и на теб да чувстваш, че всички други вървят напред, а ти изоставаш все по-назад? Точно това почувствал Йосиф, но той никога не загубил поглед върху Божието дело в неговия живот.

Можем да изведем поне пет принципа от преживяването на Йосиф. Първо, Йосиф разбирал, че цялостната цел на неговия живот била да се впише в малка част от големия план на Бог за света. Йосиф знаел, че житейската му цел била по-голяма от това просто да изживее своята мечта, макар и тя да била мечта, дадена от Бог. Той знаел, че е на земята, за да бъде част от историята на Бог.

Второ, Йосиф знаел, че Бог ще извърви пътя с него. Бог бил с него, когато бил продаден на търговците на роби, когато бил препродаден, в къщата на Потифар и в затвора. Той бил с Йосиф в двора на фараона, в години на изобилие и години на глад, и когато братята му се завърнали. Бог бил с него през цялото време.

Трето, Йосиф знаел, че трябва да предложи на Бог най-доброто от себе си. Йосиф със сигурност можел да изпълнява вяло ролята си на слуга. Той можел да върши всичко през просото. Но Йосиф разбирал, че Бог е точно до него през това време, затова искал да продължава да дава най-доброто от себе си във всяка ситуация.

Четвърто, Йосиф разбирал, че завръщането не означава отмъщение. Той казал на братята си, че Бог бил отговорен за неговия живот, а не те. Той не им казал, че действията им са без последици, но им простил, защото разбирал, че е част от историята на Бог.

И накрая, Йосиф разбирал, че е част от история за спасението. Той казал: „Не скърбете, и не се гневете на себе си, че ме продадохте тук, понеже Бог ме изпрати пред вас, за да запази живот.“ (Битие 45:5). Забележи тази кратка фраза: да запази живот. Това е свръхестествено мислене от тип „Аз съм част от голямата история на Бог“. Този начин на мислене казва „работата ми всеки ден е да оставя живота си в ръцете на Бог, а работата на Бог всеки ден е да използва обстоятелствата, в които съм аз, за Своя слава“.

Йосиф ни учи, че нашата борба винаги е за нечие спасение. Това не означава, че трябва да кажем „искам повече трудности, защото така повече хора ще получат спасение“ Никой от нас не се хвърля с желание в тази битка. Но когато битката ни достигне, знаем, че Бог работи за велика цел.

Въпроси

Йосиф се превърнал от мечтател в роб и затворник. Как тази история прилича на твоята?

Как мислиш, че Йосиф се е чувствал, когато бил в затвора и всичко сякаш се разпадало? Как се справяш, когато нещата в твоя живот се разпадат?

Какво мислиш, че позволило на Йосиф никога да не губи от поглед факта, че Бог работил в неговата история? Как обстоятелствата го подготвили за делата, които Бог искал от него?